Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]

Земята тъмна нощ засени.

Три харамии, три ранени

другаря, се едвам крепят

надолу из планинский път.

В зори стотина в боя бяха -

и само те се отърваха;

един до други те вървят

по стръмния планински път.

Превързани са люти рани,

ала по дрехи изподрани

струи от кърви се вият

и капят по планинский път.

Залюшнат грохна там едина;

в замая другите двамина

отминаха, без да се спрът,

по стръмния планински път.

Ръка протегна и пошушна

невнятно другий, и се люшна -

и по очи се повали...Трупът

запречи там планинский път.

Възпрян, другаря си погледна

последния с усмивка бледна

и рухна - труп върху трупът

сред тесния планински път.

Души юнашки смърт засени...

Пристъпват вълци настървени,

отдавна дебнящи в мракът

по върлия планински път.

Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]