![]() ![]() Харамии - 3Грей чуждо слънце в тоя чужди край; устата жад, тъга душата трови. Зловещо дрънкат тежките окови... Ах, докога ли тоя път ще трай!
Ей падна вечер. Грохнали, без мощ оковите си те едвам влечаха. В пустинята низамите ги спряха: ще се нощува тука тая нощ.
Един о друг привързаха ги пак и скоро всички тежък сън обори. Един от тях очи си не затвори и бдя за дълго, буден в нощний мрак.
Размерний ход на нощния стражар дочуваше едвам той в тишината, сегиз-тогиз и звън от железата на сепнат в съне някой свой другар.
А борят го предсънници мечти - и през мечтите шепот му се стори... и в полудрямка той очи затвори - наяве чуден блян му се вести:
Со ведър поглед, с усмех на уста, над него бе се майка му привела, ръката си на морното му чело бе сложила и тъй му дума тя:
"Недей сърце на скърби вдава ти; край близък е на тежките неволи - че волята, що бди над хорски воли, веч иде свойта реч да възвести.
Не вечна е световната беда, нито са вечни рабските окови; - виж, съмва - времена настават нови!" И кротко тя целуна го в уста.
Очи откри той, сепнат на часът - но блянът блян в душата му остана... На тъмна нощ дошъл бе ден на смяна... Тъкмяха се другарите за път.
Грей чуждо слънце в тоя чужди край; устата жад, тъга душата трови. Зловещо дрънкат тежките окови... Ах, докога ли тоя път ще трай!
![]() ![]() ![]() |