Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]

Плахи звездици в небе потъмняха;

рано без време петлите пропяха...

В село се късни прибират жътварки.

Хубава Яна припират другарки:

"Яно, каква е таз твоя промяна?

Весела беше за час и засмяна -

що е че ходиш тъй грижна, неволна?

Нещо потайно не би да си болна?"

- Болна съм, дружки, зла болест ме бие,

лазят ме тръпки, свеста ми се вие,

вихър се кани, а прязнощ е тъмна...

Кой знай до утре ще ли да осъмна!

Ясния месец зад облак потъна;

въхър налетя, дървета прегъна...

Яна низ пътя се бъхти, превива;

като веда е - ни мъртва, ни жива.

Около нея в почуди жътварки;

хубава Яна припират другарки:

"Яно, що ходиш, що кършиш ръцете?

Де ти е памет? Що е на сърце ти?"

- Свива се сърце и памет се губи...

Дружки, неверници, змейно ме люби.

Пусти остали вси билки чемерни.

Ох, не напусто са облаци черни! -

Лавнаха псета далеко по двори,

тъмното небо се надве разтвори -

и стреловита светкавица блясна;

от невиделица трясък се трясна.

С трясък рой налетяха стихии:

змееве, змеици с златни кочии -

цялата рода на змея Огняна,

сбрана на сватба по хубава Яна.

Свиха, извиха - на вис полетяха.

Миг само плахи жътварки съзряха,

хубава Яна с незнайно си любе

как се зад облаци тъмни загуби.

Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]