![]() ![]() Змейново любеПлахи звездици в небе потъмняха; рано без време петлите пропяха... В село се късни прибират жътварки. Хубава Яна припират другарки:
"Яно, каква е таз твоя промяна? Весела беше за час и засмяна - що е че ходиш тъй грижна, неволна? Нещо потайно не би да си болна?"
- Болна съм, дружки, зла болест ме бие, лазят ме тръпки, свеста ми се вие, вихър се кани, а прязнощ е тъмна... Кой знай до утре ще ли да осъмна!
Ясния месец зад облак потъна; въхър налетя, дървета прегъна... Яна низ пътя се бъхти, превива; като веда е - ни мъртва, ни жива.
Около нея в почуди жътварки; хубава Яна припират другарки: "Яно, що ходиш, що кършиш ръцете? Де ти е памет? Що е на сърце ти?"
- Свива се сърце и памет се губи... Дружки, неверници, змейно ме люби. Пусти остали вси билки чемерни. Ох, не напусто са облаци черни! -
Лавнаха псета далеко по двори, тъмното небо се надве разтвори - и стреловита светкавица блясна; от невиделица трясък се трясна.
С трясък рой налетяха стихии: змееве, змеици с златни кочии - цялата рода на змея Огняна, сбрана на сватба по хубава Яна.
Свиха, извиха - на вис полетяха. Миг само плахи жътварки съзряха, хубава Яна с незнайно си любе как се зад облаци тъмни загуби.
![]() ![]() ![]() |