Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]

Когато господ-бог привърши в небесата

небесни залисии, той слезе на земята

и съзова по свят що имаше роди,

световния късмет да им разпореди.

Застана Турчина пред него първо тамо -

на сърмошит чепкен ръкавите зад рамо -

и стори темане. "Най-първи се вести,

продума господ-бог - какво желаеш ти?"

- Аллах - отвърна той, - дай мене Агалъка!

Да владам, знаеш сам, това ми е най-сръка.

Но воля твоя пак - каквото кажеш ти:

човек върши туй, Аллах що отреди!

"Да бъде!" - рече бог... А ей че се задава

безочливия Грък: пред бога той застава,

като че не пред бог, ами пред свой ортак -

засукал на кравай чак до уши мустак.

- О Кириос, дари на мене Агалъка -

избърболеска той; - ти знаеш не за мъка

е Гърка Грък роден... Късмет според човек!

А пък поминъка со Агалък е лек.

"Да - каза бог, - но виж, че Турчина превари

и зе го. Избери ти дар от други дари."

- Когато е така, дай мене Хитростта:

и с нея видя щем да минем на света!

"Да бъде!" - рече бок... А още недорекъл,

ей чорлавий Еврей се прязглава затекъл,

с брада до пояс чак, и блед и запъхтян,

отмеря отдалеч метан подир метан.

- Дай мене, Яхова, каквото ми се пада!

На верния си раб дай малката награда -

дай Агалъка мен... Мерак ми е това...

И с малкото съм аз доволен, Яхова!

"Ей, Агалъка го отнесе веч Агата,

следнего Гърка пък отиде с Хитрината -

остава..." - Яхова, Парата дай тогаз!

И с най-нищожното съм пак доволен аз.

"Да бъде!" - рече бог... А ето низ баиря

и Българина се задава най-подиря,

нехайно замотал един през други крак,

над вежди рунтави нахлупил сив калпак.

Дохожда, спира се и все се пак втелесва,

и гузно по тила с два пръста се почесва:

- Дойдох ти, господи, да ме даруваш с дар -

дари ми Агалъка... да бъда господар...

"Де беше по-напред? Раздяла вече стана

и зарад теб сега един късмет остана."

- Прощавай, господи, по пътя закъснях:

па малко и таквоз... на път се поуспах.

Царвули нали е, изсъхнаха по жега,

та да покиснат ги изух, да ми не стега,

а пуста дрямка... На че там съм и заспал.

"Затуй ще мъкнеш ти сега такава хал! -

отвърна господ-бог: - Такъв ти е късметя!

Кисни цървулите! И таз, що те сполетя,

ти подир ралото влачи я чак до гроб...

Земята работи - и неи бъди роб!"

Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]