![]() ![]() ПоетС оръжие в ръка бе заловен той на Балкана и пред съд доведен. Последен изпит беше него ден, и неговия отговор последен.
"Вий питате какъв съм! Втори път, чесъм поет ви вече отговарям. Защо въстанах? - казах пред съдът, но питате и аз ви пак повтарям:
Обичам аз полето, сладкий дъх на неговите рожбици, цветята - и привечер кога ги милва лъх, и сутринта окъпани в росата.
Щом цъфнеха напролет те, при тях от юг им птички идваха на гости. Аз от дете с тез птички другарях, че дивни бяха песните им прости.
Свободни песни... не като онез, каквито ази пеях - и каквито сте и от други чували до днес; то бяха песни от сърце честито -
сърце свободно, -сгряно от лучът на божието животворно слънце, и во което песните растът, като в поле посеяното зрънце.
Такова слънце в моето сърце не грееше: - то в мрачина бе клето... И ази грабнах пушката в ръце да извоювам слънце за сърцето.
Та песните, които то роди, на радост рожби, радости да сеят. Поета - тъй небото отреди - да пей, свободни птички както пеят..."
*
Присъдата бе смърт. На другий ден, преди зори, обесиха поета. Ръмеше дъжд и вятъра студен като въздишка стенеше в полето.
И неми бяха влажните листа там на липата, дето той издъхна... Откакто на бесило стана тя, там песента на птичките заглъхна.
![]() ![]() ![]() |