напред назад Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]



По жътва


Постатта поведе сръчно бяла Неда;

Стаменко по нея сили да преваря -

Неда шеговито изпод вежди гледа,

той и тъй, усмихнат, неи отговаря:

 

"Бързай, бяла Недо, облог с тебе бия -

не те ли спреваря, давам, душо блага,

пръстен на ръката, нанизи на шия,

и сърце придавам - придан тебе драга."

 

Бърза бяла Неда, жъне и отваля,

а сързе й трепка, като птичка плаха...

Слънцето отскочи вече на копраля,

морните жетвари на похапка спряха.

 

Само бяла Неда сърпът не оставя,

пòчив и похапка - кой за тях ти мари...

"Да му мисли, който òблог се залавя!" -

Стамена подкачат охолни другари.

 

Слънце спря на пладне. Ветрец не подухва

и омара трепка над поле. На зàвят

морната дружина седна да пладнува;

само те двамина сърпи не оставят.

 

Двайсет пъти вече пòстат подновиха -

нито той настига, нито тя остая...

В слепи очи бие кръв младежка лихо,

погледи примрежа слънчова замая.

 

Щом да отмалнеят сили заморени,

младо сърце пак ги с порив нов подйема...

Падна вечер. Неда дружките засмени

дразнят: "Зор голям е - по сведа голема!"

 

Ясно слънце зайде зад балкан далечен,

над полето лъхне преднощна прохлада,

да привърши всякой своя труд уречен

старий драгоманин виком заповяда.

 

Стаменко и Неда, както в зори ранни

почнаха, така се настигнали спряха...

Охолни жътвари, около им сбрани,

право се в очите Стаменку присмяха...

 

"Пръждомà! Не òблог - аз шега си бия!" -

бледе той извика, устни стиснал ядно...

Люшка се и възнак бяла Неда падна -

остра дума, остър нож в сърце проби я.

 

Стекоха се дружки с вик от изненада,

милват я, с водица пръскат бледо чело.

Всуе... Млади дружки дружката си млада

понесоха мъртва плачешком към село.

 


напред горе назад Обратно към: [Епически песни][Пенчо П. Славейков][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух