напред назад Обратно към: [Георги Христов][СЛОВОТО]



Футболен мач


Страничният съдия се поколеба. Флагът му остана долу и в следващия миг неговата лява ръка, обърната с дланта нагоре, показа авантаж... Самият той се затича успоредно на тъчлинията заедно с откъсналия се нападател. Играчът се засуети и окопитил се защитник го догони. Хвърли се напред с шпагат, но ясно си личеше намерението му да го спре на всяка цена. Шпагатът улучи глезените на играча и той тежко се стовари на калния терен. Свирков сигнал... и пряк свободен удар от границата на наказателното поле. Главният арбитър бръкна в джоба на ризата си и показа жълт картон на нарушителя. В този момент четирима играчи от наказания отбор се хвърлиха към помощник-съдията, който стоеше с разкрачени крака на ограничителната линия, маркирал с положението си мястото на нарушението.

- Заради теб стана това, малоумник! - извика притичалият пръв играч.

Вторият връхлетя засилен върху рефера, избутвайки го с две ръце назад. Но беше по-нисък с една глава и поне тридесет килограма по-лек и съдията изобщо не помръдна от мястото си. Това впечатли останалите, също с по-нисък ръст, и те останаха на разстояние. Дотича и капитанът на тима, разблъска съиграчите си и ги отпрати. Застана на свой ред срещу човека в черно и каза:

- Вдигни я тази засада, бе Илийка! Дявол да го вземе, всички я видяха, само ти не!

- Извини ме, сбърках. Измъкна ми се от близката страна. Нали знаеш как става - гледаш линията на засадата, топката прелита и сякаш излиза в тъч, и изведнъж виждаш до себе си играч, за когото не можеш да кажеш нищо, защото не си го видял. Не се сърди, Тяна, аз още съм нов и неопитен съдия...

- Е, нищо, стягай се, момче, има още десетина минути, нали?

С тези думи играчът с лента на ръкава се затича към останалите, които правеха стена срещу изпълняващия свободния удар.

 

* * *

 

Силни удари по вратата стреснаха служителят на футболната Темида.

- Ваше Превъзходителство, време е! - викаше отвън разсилният.

- Чувам, идвам! - отвърна съдията.

"Колко отдавна не съм задрямвал преди мач. Остарявам вече. Преди винаги дремвах двадесетина минути и се събуждах сам навреме. Но сега с тези дяволски доспехи...!"

Дончев бавно се изправи. Днес чувстваше всяка една от петдесетте си години. Бавно надяна на дясната си ръка специалната ръкавица с трисантиметрови шипове от легирана стомана, точно според последната промяна във футболния правилник. Огледа се в огромното стенно огледало в съблекалнята. Красивото леко скулесто лице, увенчано с прошарена късо подстригана коса беше добре гримирано. Широките гладиаторски рамене се покриваха от кожени нараменници. Скъпоструващата сребърна броня с инкрустации прилепваше идеално на могъщите гърди. Тясната талия отлично се очертаваше от широк кожен колан с огромна тока, на която бяха изобразени сцени от петте най-добри негови мача, с които получи правото да реферира срещи под егидата на УЕФА и ФИФА. Набедрениците покриваха релефните бедра изцяло, дори бяха малко по-дълги от стандартните и обхващаха и коленните стави. На левия, за да е по-удобно за свободната лява ръка, от занитена ножница се подаваше акинак. Вместо гети, краката му бяха обути в чорапи, направени от свръхздрави метални халки, вплетени една в друга. Не тежаха повече от стотина грама единият, но и най-силният удар не можеше да ги пробие, защото металът имаше собствена памет и "помнеше" в каква форма трябва да остане... Здравите футболни обувки завършваха с метални наконечници, дълги дванадесет сантиметра, всеки от които имаше три режещи остриета - две успоредно на стъпалото от двете му страни, и едно напречно отгоре. Всичко в униформата си беше наред. Всъщност, както десетки пъти досега.

Той въздъхна, посегна и взе от поставката металния диск на микрофона. Закрепи го на гърдите си и нерешително излезе през вратата.

 

* * *

 

"Може би трябва вече да оставя тази отвратителна професия. Само нерви хабя излишно... Нищо, че ми остават още пет години активно съдийство... Сега съм на върха на кариерата си... Ето, дерби мача на кръга пак го свиря аз... Даже галактическа холовизия ще го предава пряко, а не с някакъв си кратък репортаж... Но пък Елена и децата? Как да се лишим от петнадесет хиляди екю? Това е пет пъти повече от месечната заплата на квалифициран работник!

Ще трябва да се лишим от деветстайната триетажна къща на морския бряг... И да живеем дявол знае къде... Я да се стягам. Ама че глупости ми минават през главата преди тази толкова важна за мен среща! Ах, как го мразя този проклет бургаски "Суперстадиум"! Дявол да го вземе, колко лесно беше преди да приемат Новия Футболен Правилник! Бяхме по трима, беше весело, заплащането мизерно, а по терените играеха истински футбол..."

 

* * *

 

Бетонният коридор сякаш нямаше край. Но ето - светлото петно на изхода се очерта като пътеводна звезда в мрака... Реферът излезе от тунела и навлезе в игрището. Двестахилядната публика, изпълнила всяко кътче на "Суперстадиум" го посрещна с могъщ рев. Дебелите десет сантиметра решетки от арматурна стомана с грохот се огънаха под напора на тълпата. Ето го! Героят, на чието място би желал да бъде всеки, излезе на футболното игрище да раздава правосъдие. Огромните видеоекрани от двата края на стадиона следяха всяка негова стъпка. И как иначе, нали Той беше централната фигура на терена... Вдигна двете си ръце нагоре в приятелски поздрав. Ревът се усили и решетките с труд удържаха натиска. Капитаните на двата отбора се приближиха към него. На лицата им беше сложил своя отпечатък смразяващият ги страх.

- Рекс... Рекс... Рекс - ревеше прякорът му тълпата.

Пръв се приближи капитанът на символичните домакини.

- Ва... Ва... Ва...

- Какво заекваш бе, дръвник! - изрева съдията и замахна с лявата си ръка. Къс отсечен прав удар разби носа на играча. Кръвта потече на талази. Зрителите, присъствали отблизо на сцената посредством неговия микрофон и камерите, закрещяха доволни.

- Ва... Ваше Превъзходителство, исках да Ви помоля да минем без ръкуване... - смотолеви някак наказаният.

Нечувано светотатство! Да се тегли Жребият без ръкуване! Да се измени Ритуалът, заради някаква си дрипа! Едва чула това, тълпата зарева:

- Убий го, убий го, убий го!

Арбитърът като добър психолог знаеше, че не бива да се дава предимство на някой от тимовете, преди да е започнал Мачът. Убийството трябваше да бъде ефектен завършек на схватка помежду им. Но усети, че публиката желае наказание и мигом взе решение. Мушкащ удар с крак и режещото острие на обувката му разряза от външната страна бедрото на провинилия се. Бурни овации посрещнаха Неговото решение. Публиката оценяваше по достойнство деликатността му.

Капитанът на сините, без да каже дума, подаде дясната си ръка. Съдията я хвана със своята, облечена с ръкавицата с шипове. В знак на задоволство, че този няма претенции, стисна по-леко. Играчът стоически понесе забиващите се в ръката шипове. Нови овации оцениха държанието му.

Дойде ред на белия, неговото лице беше мъртвешки бледо. Кръвта от носът вече не течеше, но бедрото обилно кървеше. Арбитърът стисна силно подадената ръка. Капитанът не издържа и неистово зави от болка. Тълпата изпадна в екстаз. Екзалтираните й викове гърмяха като тътен на приближаващ ураган.

Хвърлиха Жребия. Отборите заеха местата си.

- Капитани! Искам да ви припомня изискванията на Новият Футболен Правилник! Играч, който умишлено не рита от жал съперника си, получава жълт картон! При второ подобно нарушение, получава удар с ръкавицата! Трето подобно нарушение води до удар с меча! Къде ще ударя, преценям аз! Ваше право е да отвръщате на ударите, както можете! Играч, който бяга от нападащия го, автоматично се вади от играта и се хвърля в килията с лъвовете пред Централната трибуна! Който оцелее от този мач, може да се надява на отмяна на смъртната му присъда! Призовавам ви да играете според Правилата!

Краят на речта на жреца на футболната Темида се посрещна от зрителите с нестихващ вой. Ритуалът беше спазен. Мачът можеше да започне. Топката... Впрочем кой ли се интересуваше от топката! Озверялата тълпа тук искаше кръв и схватки по терена, но предимно кръв! И той, Илия Дончев, най-добрият бургаски Съдия, гордостта на Независимата Футболна Съдийска Колегия щеше да им я осигури. Най-доброто, на което беше способен... срещу петнадесет хиляди екю.

 

 

(Набрали и въвели в мрежата: Bourgas.org Team)

 


напред горе назад Обратно към: [Георги Христов][СЛОВОТО]

 

© Георги Христов. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух