напред назад Обратно към: [Никола Ракитин][СЛОВОТО]



Нощта извиши звездния си купол...


Нощта извиши звездния си купол,

струи златиста, мека светлина.

Наситен с мирис въздухът е топъл

и сочен като устни на жена.

О, тая нощ на блянове и сладост!

Опива ме и гали, и зове

дъхът на кипналата буйна младост

в безбрежни равнини и лесове.

Усещам да звъни по всички жили

мъзгата на дървета и треви,

с води през ниви път извили,

копнежа си земята ми мълви.

Копнеж по нещо светло и далечно

разкрил ширно звездния покров.

Духът ми окрилил с надежда вечна,

сърцето ми изпълнил с любов.

 


напред горе назад Обратно към: [Никола Ракитин][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух