напред назад Обратно към: [Серхио Давила][СЛОВОТО]



Жена ми го нарече "хайку"


Протяга ръка към звънеца на апартамента. Подскача колкото може, но няколко сантиметра не му достигат. На тежката врата - огромен резбован къс дъбово дърво, има прозорче със завеска. Ако можеше само да надникне, да проумее какво става вътре...

 

Почукай и ще ти бъде отворено. Той е малък и няма откъде да знае.

 

Малкото момче съм аз. Зад голямата дъбова врата също съм аз.

 


напред горе назад Обратно към: [Серхио Давила][СЛОВОТО]

 

© Серхио Давила. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух