напред назад Обратно към: [Серхио Давила][СЛОВОТО]



Дилетантът в операта


ВИП-ът на летище София излъчва напрежение. Пристигаме 40 минути по-рано, за да подготвим залата за пресконференцията. За миг се усъмнявам, че ние сме тъй наречените домакини на събитието, защото журналистите вече са насядали по кожените кресла и канапета в последната зала на ВИП-а. Разположили са камерите и микрофоните на масата, където ще седи тя. Разхождат се нервно с мобилните си телефони, залепени за ухото и току се чува някой да каже в слушалката си поверително: “Нова информация. Полетът закъснява с 10 минути.” Незнаещите го поглеждат и вече знаят. Влизаме авторитетно и започваме да се движим енергично из залата – раздаваме медиапапки и оставяме плакати по масите, украсени с ранноесенни цветя. Сновем между журналистите, за да се запознаем с всички, но няма никаква нужда, защото всички познават Веселина Василева и я посрещат с мили плахи усмивки. Тя е не по-малко развълнувана от тях. Прииждат още журналисти. Тук са всички телевизии, с малки изключения, което не накърнява блясъка на събитието.

Защо ни е приятно да повдигаме градуса на напрежението си, тичайки насам натам, суетейки се? Странно как дори отсъствието на един човек, може да създава напрежение у присъстващите.

В един миг, като по даден знак, всички оператори (с шарени камери и атрактивни облекла) се втурват към кафенето, помитайки всичко с камерите си, и ние знаем: Тя идва.

 

Райна Кабаиванска влиза в залата за пресконференции, излъчваща блясък, хванала под ръка г-н Георги Текев, човекът, който е в основата на всичките нейни изяви в България. Иначе нахъсаните журналисти притихват в очакване да се случи нещо много специално и забравят ролята си, но нямам време да ги наблюдавам, защото аз самият притихвам почти в унес, наблюдавайки как се усмихва Райна Кабаиванска. В този момент започва да се оформя усещането ми за липса на по-прецизни думи при опит да си я обясня. В този момент клишетата, които иначе никой не чува и не регистрира, се изпълват с пълен смисъл. “Тя е велика” си прошепвам и изпитвам страх в момента, в който го осъзнавам. Страх от огромната дистанция между нас.

 

Райна Кабаиванска идва в България заради Майсторския клас по оперно пеене, който Нов български университет организира. Тази година г-жа Кабаиванска открива музикалния сезон в Софийска филхармония със самостоятелен концерт. “Много ме е страх, Жоре”, казва тя крехка малко преди да излезе на сцената. Страхува се, че няма да може да изпее Адриана Лекуврьор, Тоска, Манон, Дездемона или “Силата на съдбата”. “Вие сте моята rovina”, казва тя, гледайки към Веселина Василева – нейният ПР, и г-н Текев – продуцент на концерта. По-късно разбирам, че “rovina” означава “разруха”.

 

Завиждам на всички тези, които са вътре в зала “България” в този момент и се чувстват като в древногръцки театър, преживявайки катарзис. Аз я виждам между ариите, когато излиза от сцената за 30-секундна пауза. Чувствам се сам. Човек усеща това в досег с нещо огромно. Райна Кабаиванска е сплела пръстите си за молитва и гледа нагоре. Всичко е така истинско и съм готов да повярвам, че няма да има сили за следващата ария. След това тя се извръща и виждам силата, която кара певците от хора “Светослав Обретенов” да плачат безнадеждно в паузата между двете части на концерта. Тя е свикнала да се усмихва на плачещите пред нея хора. Тези хора са щастливи, защото интуитивно се досещат, че, присъствайки, са част от световно събитие.

 

Два дена по-късно 63-ма кандидати от цял свят показват най-доброто от себе си на прослушването за Майсторския клас по оперно пеене на Райна Кабаиванска, който за пети пореден път става част от историята на българския културен живот. Предполагам, че най-щастлив е австралиецът, долетял от Корея – Марк Фаулър, който е единственият приет тенор в Майсторския клас. Но не знам дали грузинката, дошла от Италия – Тамта Тариелашвили или, както й казва г-жа Кабаиванска – Тамточка, не е по-доволна от Марк, защото се настанява в апартамента на своя приятелка със смесен българоарабски произход. Настанявам полякинята Марта Влодарчик и италианката Кандида Гуида на “Фритьоф Нансен” точно срещу НДК и се страхувам да не ги срещнат наркомани от отсрещната градинка вечерно време на връщане от зала “България”. Обичайните заподозрени Ина Кънчева и Евгения Брайнова идват Германия и Италия, само за да се явят на прослушването. Те, разбира се, са вътре. Теодора Петрова се разкъсва между Майсторския клас и участието й в спектакъл с ролята на Пинокио. Диана Красимирова Генова-Спасова – толкова пъти съм прочел името й в списъците за прослушването, че го рецитирам като стих сутрин, посрещайки я в камерна зала “България”. Но най-щастлив от всички е Александър Носиков, който след плахо начало завършва Майсторския клас с грамогласно изпълнение на каватината на Алеко.

 

Райна Кабаиванска дава напътствия на младите певци, които правят невъзможното и напредват с години за тези десет дена. А тя им казва винаги: “помнете – долната челюст назад, горната – напред” и го придружава с жест, който съдържа най-важното. Съдържа нейното желание да сподели себе си.

 

По време на Майсторския клас от печат излиза двуезично издание на Нов български университет, посветено на кариерата на Райна Кабаиванска, със съставител Георги Текев и редактор Веселина Василева. Извършен е колосален труд по събирането на материалите за книгата – снимките са предоставени от оперни сцени като Театро ла Фениче, Театро Масимо Белини, Щатсопера, Ковънт Гардън. Други са получени от дългогодишни почитатели на г-жа Кабаиванска. Събрани са мнения на най-известните оперни критици в световен мащаб. Освен в България книгата се разпространява във всички тези театри. Един щрих от предговора на книгата: “Така е, бедните ни гледни точки винаги се вграждат в някаква многоизмерност. Такъв е почеркът на самия живот. Колко е по-лесна операта в това отношение, казва Райна Кабаиванска. Добавям възможната поука – в края на краищата всеки може да открие такова място и да се отърве от тегобата на житейската сцена. Но защо да продължавам с това търсене на същественото, след като, така или иначе, Райна Кабаиванска ще се пошегува, ще го постави под въпрос и ще се насочи към друго. По-добре просто да я прегърна!” (проф. Богдан Богданов, Председател на Настоятелството на Нов български университет).

 

Галаконцертът на участниците в Майсторския клас събира значително повече публика от капацитета на зала “България”. Зад кулисите изпълненията изглеждат по различен начин, допълнени от смутените жестове на участниците преди излизането им на най-голямата оперна сцена у нас. Всички арии, които съм слушал по време на репетициите в полупразната камерна зала в продължение на десет дена, звучат омагьосващо, видени в очите на публиката от първите редове, която наблюдавам през малката дупка на задкулисната врата. Певците излизат повторно, за да приемат овации. В програмата за концерта са изписани само ариите и имената на учениците на г-жа Кабаиванска. Никой не се съмнява, обаче, че тя ще пее. Ние – организаторите, също.

Краят на всеки концерт, в който участва Райна Кабаиванска, е тръпнещо очакване за неформална среща с нея в гримьорната, където могат да бъдат чути изумителни изречения. Това е един час, през който малкото въздух във фоайето пред гримьорната все пак стига за всеки, очакващ своя ред и никой не остава без внимание – невръстни деца държат програми, на които получават автограф. Възрастни, млади хора – те пазят този миг само за себе си.

Цветята и пожеланията свършват, а залата и фоайетата остават празни, сякаш никога не са били препълнени. Получавам ключа от гримьорната, в която допреди минути е била Райна Кабаиванска. На мен е отредено да завъртя ключа и да чуя зловещия звук на ключалката, който чувам и в момента.

 

Без да мога да си дам сметка, магията на дните, в които се превръщам от човек с никакво отношение към операта в дилетант в операта, се изплъзва както обикновено – без предупреждение, а Галаконцертът на участниците в Майсторския клас отбелязва края на едно от най-значимите събития, на които съм присъствал.

 


напред горе назад Обратно към: [Серхио Давила][СЛОВОТО]

 

© Серхио Давила. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух