напред назад Обратно към: [Серхио Давила][СЛОВОТО]



Така е трябвало


"Тя е там и ме очаква. Какво ли ще е да изневеря? След толкова време, може ли това да е изневяра?" Това си мислеше Сашо Петров, докато набираше телефонния номер на хотела точно в 20 часа на една от първите пролетни вечери. Вперил очи в свещта на прозореца, изчака от централата да прехвърлят разговора в стаята и щом чу вдигането от отсрещната страна, изрече кратко, както беше уговорката:

"Здравейте, Свобода!" - след което окачи слушалката на оранжевия телефонен автомат и не отдели очи от прозореца, докато не видя как силует пристъпи до свещта и изгаси пламъчето. Учуди се колко стриктни тя спазваше уговорките. Ако запазеше сериозността си, трябваше да я намери по бельо. Уговорката беше да не виждат лицата си, да не чуват гласовете си, а само да се възползват от телата си. Щяха да споделят радостта от съприкосновението с непознато тяло, но без да се опознават. Никой от тях не искаше обвързваща връзка. И двамата бяха заявили, че имат прекрасни семейства и нямаха намерение да ги накърняват. И двамата бяха убедени, че получават всичко, което може да се получи в една семейство - съпреживяване, грижа, опора, радост. През цялото време и двамата се чудеха какво търсят извън огнищата си, като на шега продължаваха. Все пак бяха започнали, а беше толкова интересно. Нещо близко до младежките увлечения караше Сашо да пише следващо и следващо писмо и да чака отговор. Често проверяваше в П. К. 180 дали има поща. А тя не закъсняваше. Отговорите идваха учудващо точно и като че ли той беше на прага да се влюби в остроумието на своята непозната. Независимо от това, той имаше усещането за някакво мимолетно увлечение, което може да прекрати, когато си поиска.

Всеки следващ път обаче той усещаше колко близка му става тя, колко иска да се запознае с нея. Така в определени моменти стигаше до абсурдната мисъл, че е влюбен. Една невинна кореспонденция, започнала като на шега, се превръщаше в проблем, който смущаваше неговото душевно спокойствие. Години наред не беше позволявал на нищо чуждо да се настани трайно в мислите му...

Беше страхотно заинтригуван от кореспонденцията и един ден реши, че ще доведе нещата до край.

 

* * *

 

Сашо натисна дръжката на вратата в светлия коридор. Пристъпи решително напред и затвори вратата след себе си.

В антрето беше тъмно. Вратата на банята беше открехната - вътре светеше. Той си взе душ преди да влезне при нея. В тъмната стая понечи да запали лампата, но се спря - коректността преди всичко. Слабата светлина, която влизаше през прозореца, показваше бегло очертанията на тялото в леглото. Тя стана и пристъпи нежно към него. Завърза очите му с тъмна кърпа и направи същото със себе си. Чак тогава му помогна да се съблече. Той протегна ръце и усети топлото тяло. Това беше непознато тяло. Много отдавна не му се беше случвало да докосва друга жена, освен съпругата си.

Тялото, което държеше в ръцете си така умело отговаряше на ласките му. той усети, че като при добре смазан механизъм се оказа на леглото, а нейните колене бяха от двете страни на главата му, докато целуваше страстни влажната свежест между краката й. И двамата се включваха със страст и реагираха на ласките на другия. Сложен танц от движения и роли водеше оргазъм след оргазъм. Отдавна забравени сексуални мечти намериха осъществяване.

Всеки се беше затворил в себе си и изравяше в непрогледния мрак неспоменати желания. Отдаваха се на взаимното удоволствие - двама непознати, които не знаеха нищо един за друг. Нямаше какво да крият, какво да научат.

Той потъваше навсякъде в нея, а тя озверяваше и опиянено се разтърсваше от връх към връх.

 

* * *

 

След няколко предателства, Сашо си позволи лукса да няма приятели. Или по-скоро се затвори. И не допускаше нови хора до себе си. Кой ли пък допуска лесно нови хора до себе си? Поддържаше приятелство няколко човека, които бяха на възрастта, на която щеше да бъде баща му, ако живееха заедно.

За сметка на това възрастта на Сашо беше реална за децата му - прекрасни момче и момиче, които се родиха с три години разлика. Първо беше момчето. След това дойде и второто превъплъщение на Сашо и Беба - момиче, което още беше бебе. И двамата бяха влюбени в децата си.

Една вечер, когато спореха за това кои презервативи са по добри, момчето, което бързо схващаше всичко, дойде да ги попита нещо и ги завари в сублимната точка на метода с пробите и грешките. Те бързо се окопитиха и му обърнаха внимание, все едно нямаше никакво неудобство. То се обърна и избяга през вратата, хихикайки се с ръка в устата. Момиченцето спеше в детското креватче и издаваше сладки звуци с устичка.

 

* * *

 

Когато отвори пощенската кутия, със задоволство прибра плика. Отговорът беше пристигнал почти веднага. Усмивката не слизаше от лицето му, докато четеше отговора на своята скорошна позната чрез писма. Беше изпратил своето преди седмица, а ето, че вече четеше отговор.

Цялата му кореспонденция носеше отпечатък на неангажираност и безметежност. Във всяко писмо Сашо обясняваше колко е доволен от своето семейство. И че прави това, за да провери дали има нещо извън брака му, което да го заинтригува.

В дъното на причините обаче стоеше онзи случай, когато се събуди сутринта с усещането за тревога, за нещо, което му убягва, което не разбира. Предишната сутрин вестникарят - прост и винаги ухилен пройдоха - му заговори така:

"Не ти ли се ходи по чуждо, господине?"

Сашо беше отговорил, че не изпитва нужда от подобно нещо. Тогава вестникарят го контрира:

"Чуждото винаги е по-интересно. Мойта жена - и вдигна рамене с простодушен израз - не ме влече така."

Сашо мълчеше, а онзи продължи:

"Ето, аз вчера бях с една мръсница. Сега ми е супер! Опитай и ще видиш! Вярвай ми, не знаеш какво изпускаш - ухили се дебелашки, както Къци Вапцаров на някой от своите вицове - и се обърна към клиент: - Какво ще искаш, госпожо..."

Сашо му се присмя искрено и си продължи по пътя. Но в съзнанието му се настани любопитство: "Ами ако наистина имаше нещо толкова интересно?"

На следващата сутрин чувството му за тревога беше свързано с чуждите жени, които почти никога не заглеждаше с интерес. Някакъв си непознат човек не можеше да го накара да извърши какво и да било в тази посока, но все пак Сашо си призна, че замечтания поглед на онзи вестникар, го подтикна да се запита за това дали чуждите жени не са по-интересни от неговата. Усещаше и някаква весела абсурдна нотка в тези мисли, защото предната вечер беше спори с жена си кои презервативи носят по-голямо удоволствие - Lifestyles или Durex. Най-накрая опитаха и двата вида и сравниха с контакта без никакви гумички. От целия опит излезе, че трябва да се опитва често и така, и така, защото всеки от презервативите служи добре в различни случаи. Например, ако искате да имате по-дълъг акт - използвате Lifestyles, ако държите на по-чувствения контакт, използвате Durex. Във всички останали случаи се отдавате един другиму, сливайки се напълно.

Споменът от това Сашо слагаше грижливо в платиненото чекмедже на паметта си. А това далеч не беше единствен спомен.

"За какво ми е нужно да търся нещо различно?" се питаше той.и колкото повече си задаваше този въпрос, толкова повече се настървяваше, че трябва да провери, за да се увери, че нищо няма да открие.

Почти сигурен беше, че не се нуждае от нещо, което може да му предложи някоя друга. Но пожела да се подложи на това изпитание.

За голямо учудване отговорите на неговите писма го интригуваха по особен - познат начин. Тази жена определено беше негов тип.имаше чувство за хумор на необходимите места и сериозност или апатия на други. Всичко дозираше в пропорции, прилягащи идеално на нагласите му. затова и продължаваше да пише. Затова и продължаваше да получава отговори. Преценката му беше, че жената е искрена, симпатична, интелигентна, което неминуемо водеше до предположението, че ще му допадне в леглото. Не можеше да е по друг начин. Иначе пъзелът нямаше да излезе нямаше да пасне. Винаги е така - ако няколко показателя определят едно положение, то липсващият показател излиза като отговор на уравнение.

 

* * *

 

Преглеждайки вестник с обяви, който се разпространяваше безплатно, Сашо попадна на рубриката "Адам търси Ева" и производните. Смао три минути му бяха достатъчни, за да изпадне в умопомрачение от абсурдните текстове, които четеше. Пред очите му попадна обява от колонката "Ева търси Адам": "Бясна, властна и страстна, с ръка между краката си очаква младо, чисти и спретнати господа на телефон...... Можете да доведете и приятелките си." Изтича до килера в най-отдалечената част на апартамента, затвори се, без да светва лампата в тъмното помещение и се изсмя истерично. Излезе на светло и плахо надникна в следващите обяви, но те бяха направо отблъскващи. На нито една Ева от тези Сашо нямаше да се обади. Беше чувал, че проститутките негодуват, когато клиентите искат от тях нещо повече от тялото им, тяхното емоционално участие. Обявите му приличаха на обяви от малки публични домчета, с текстове, измислени от невежи. Не. Във всеки случай Сашо не търсе6е проститутка. "Какво търся всъщност? Някоя чужда жена. Те и проститутките са чужди жени, но с тях няма да е интересно."

Обявите бяха потресаващо, но този начин му се видя най-приемливо необвързващ. Все пак той искаше да си докаже, че му е най-добре с неговата. Взе един лист и на един дъх написа: "Искате, ли да се опознаем чрез писма? Дали ще се трогнем? П. К. 180". Попълни формуляра и го изпрати. Още следващия брой на вестника, който получаваха вкъщи, съдържаше текста. Още следващата седмица получи три отговора. Два от които бяха от някакви публични домове. Явно там някой се занимаваше с кореспонденция. Те бяха пълни с рекламни изречения: "Компаньонки по медицински контрол предлага и набира.", "Ние сме самотни, ние те очакваме" и пр. Тях с досада пусна в кошчето за боклук. Треото писмо го трогна с прямотата и краткостта си:

"Здравейте. Кой знае колко сте объркан, за да пуснете такава обява. Самотна душа ли сте или просто търсите компания? Втората възможност е приемлива за мен. Бих ви писала. Очаквам отговора ви в П. К. 45"

това щеше да бъде, неглупаво по съдържание и най-вече, без персонификация. Оттук нататък бяха необходими няколко седмици, за да измислят съвършения вариант да се срещнат и да се възползват от телата си. Не споменаха нито веднъж имената или адресите си. Сашо изпита угризения към жена си, която не подозираше нищо. На няколко пъти щеше да прекрати кореспонденцията, но все си припомняше основната причина, поради която реши да започне - да си докаже, че няма жена, която да го заинтересува повече от неговата.

 

* * *

 

В един момент те лежаха щастливи и премалели един до друг. Не можаха дори да заспят от умора. По лицата им играеше дяволито изражение.

Сашо усети, че няма угризения към жена си. Щом като му било толкова хубаво, то жена му би се радвала за него. През съзнанието му мина лудата мисъл, която изрече на глас, съвсем забравил за уговорката:

"Ще разкажа това на жена ми! Ще й разкажа колко ми беше добре!"

усети, че тялото до него се стегна. Тя дръпна кърпата от очите си и запали нощната лампа. Последва оглушителен смях, който се стори странно познат на Сашо. Тогава тя дръпна кърпата от очите му и това, което видя, беше последното нещо, което бе очаквал да види в тази хотелска стая - пред него беше лицето на обичаната от него съпруга, заливащо се от смях. какво друго му оставаше, освен да се присъедини към нея.

"Виждаш ли - дори не можем да си изневерим!"

"Добре че си ти", повтаряше тя, "добре, че си ти!"

 


напред горе назад Обратно към: [Серхио Давила][СЛОВОТО]

 

© Серхио Давила. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух