напред назад Обратно към: [Серхио Давила][СЛОВОТО]



Комисионната


- Чувствай се поздравена от моята сутрешна ерекция - каза Ангел Александров на съпругата си Беба Александрова в началото на онзи важен февруарски ден. Протегна се и концентрирано насочи поглед между краката си.

Беше един от първите дни на Ангел като безработен и се надяваше скоро да си намери подходяща работа. Напоследък чуваше за много от старите си колеги, които си бяха намерили сносно бачкане. Значи и на него щеше да ми се усмихне късметът. Все още нямаше представа откъде да започне търсенето, но оптимистично предчувствие разведряваше мимиката му още от сутринта.

Беба не беше почитателка на сутрешния секс. За нея си оставаше загадка каква е тази мъжка активност в началото на деня. Ако се съгласяваше понякога да го прави, то беше с голямо усилие на волята и с уговорката, че няма да прави нито чай, нито закуска.

Беше време на страховити предсказания за предстояща рецесия. Хората се опасяваха, че съвсем скоро ще се повторят събитията от преди пет години. Тогава, доведени до безизходица, безброй унизени и онеправдани от беднотията почти насилствено свалиха лявото правителство от власт. Необясними бяха причините, поради които премиерът не обяви извънредно положение или не пусна полицията срещу протестиращите. Тогава със сигурност щеше да има жертви. Ако същото се случеше сега, а положението се влошаваше и вървеше по познатия сценарий, никой не беше сигурен, че така безболезнено ще се разминат страхотиите. Впрочем много хора се опасяваха именно от това - от физически страдания.

Ангел и Беба - все още студенти по онова време - също бяха част от вдъхновените протести и барикадите около парламента. За разлика от тогава, когато можеха да бъдат навън по всяко време, сега - пет години по-късно - имаха малко дете, което нарекоха Александър. Този факт променяше нещата. Думата "безработен" беше най-лошото нещо, а безкрайните шляения по улиците с лозунги в устата и химери в мозъка, ни най-малко не подхождаха на задълженията и възгледите им. Всеки един от двама им имаше вътрешна рефлекторна убеденост, че ако се наложи, ще отиде отново на барикадите, пък каквото ще да става. Само че това "ако се наложи" за тях беше прекалено като възможност. Имаха готовността да отричат докрай влошеното положение и да оставят другите да са си безработни, да си протестират, да се включват във всевъзможни профсъюзи. Имаше профсъюзи на фризьорите, на таксиметърджиите, а защо не и на проститутките. Най-накрая сигурно щяха да учредят такъв и в подкрепа на политиците, за да защитават правата им от нахалния и обезумял народ.

Беба си даваше сметка за причините, заради които Ангел напусна работа. Беше изцяло на негова страна. Той беше добър рекламен специалист и обичаше работата си. Посвещаваше й голяма част от свободното си време. Но нямаше късмета това да е причина за бонификация в заплащането му. Шефът му се превърна в черна дупка, която поглъщаше труда му без остатък и без надежда за увеличение на заплатата. Докато се започна с чудовищните забавяния от по седмица, две или месец. Тогава дойде и разривът - Ангел събра останалото му достойнство и каза на шефа си, че напуска работа от утре. Онзи за малко не умря от яд, че не успя да го изпревари. Защото и без това възнамеряваше да го изхвърли. Беше го яд, защото не обичаше някой да е отгоре му. Ако ставаше въпрос за прекратяване на отношения, то правеше и струваше, но да излезе, че инициативата идва от него, че не са го изиграли. Е, за Ангел беше същинско удоволствие да се отърве от този човек. На какъв ли щеше да попадне по-нататък? Не знаеше.

В началото на онзи важен февруарски ден Беба прие поздравленията от неговата ерекция съвсем на сериозно. Топла и нежна сред разхвърляните завивки му шепнеше и го приемаше в себе си.

Можеха да се любят. Допадаха си. Най-вероятно рецептата беше, че тя оставяше винаги по нещо скрито и недосегаемо, което влудяваше Ангел. Той тайно в себе си се надяваше тя да не капитулира съвсем пред дежурните му сексуални апетити, които бяха "неприемливи". Играта на покоряване и нежно предаване от нейна страна правеше плътските отношения неприкосновена територия извън контекста на обстоятелствата. Там откриваха извора на живителна енергия, с която се обгръщаха и се хвърляха в мътилката на всекидневието. Защото се обичаха.

Освен сутрешния секс, през онзи февруарски ден се случи и нещо друго. Просто му вървеше. След закуската, която двамата с Беба приготвиха заедно, той прегледа вестника с обявите и пред очите му изведнъж се появи решението на проблема. Без никакво усилие направи връзката. Фирма "Тонов текстил" - представител на дребния бизнес - поместваше обява: "Очакваме конкурентни оферти за консумативи за текстилното производство".

- Ало, ще ми отделите ли малко време? - каза самоуверено в слушалката. Предвкусваше успеха и продължи:

- Да поговорим за бизнес. Интересувате ли се все още от евтини консумативи за производството си?

- Какви цени предлагате? - уморено и невесело прозвуча отговорът.

- С 50% по-ниски от обикновено.

От другата страна на телефонната линия се чу рязко придихание. Фразата увисна. Минаха няколко секунди и гласът прозвуча овладяно:

- Заповядайте в нашия офис. Ако има нещо вярно в това, което казвате, ще го обсъдим. - Тогава Ангел подхвърли:

- Работя на 7% комисион.

- Непременно - отговори гласа. В тона му се долавяше дълбоко съмнение.

 

"Дотук добре!", помисли Ангел. "Да видим сега кой ще предложи 50% по-ниски цени от обикновено." Имаше време до следобед да отиде в "Тонов текстил" и да представи "почти невъзможна оферта". Започна да звъни по набелязаните във вестника телефони. Трябваше да му се признае, че имаше желание и хъс като на абсолютно начинаещ. Проблемът беше, че уговорката важеше за следобед и нямаше време. Сделката беше осъществена наполовина - налице имаше купувач. Оставаше да намери продавач и да прибере добра комисион - горе-долу колкото една хубава месечна заплата. Защото парите му трябваха.

Липсата на време внасяше известно неудобство в търсенето. Но Ангел беше свикнал да бъде притискан - или от времето, или от простотията, или от двете плюс още много други неща. Така се чувстваше в свои води.

Понякога каквото и да прави човек - дори съзнателно да иска да си навреди (което е почти невъзможно) - на него си му върви. Е, този ден за Ангел беше точно такъв.

Обади се на повече от десет доставчици на консумативи за производството, но опитите му да договори цена с 50% отдолу бързо завършваха с фиаско. Нито един от аргументите му не вършеше работа. Разговорите протичаха по един и същи начин:

- 50% отстъпка? - запитваше невярващо човекът отсреща. След което всички до един отговаряха сякаш се бяха наговорили:

- Вие сте луд!

На Ангел му идваше да псува, но в духа на политически коректното казваше:

- Аз мога ли да съм ви баща на вас?

От другата страна отговаряха неразбиращо. Ангел си ги представяше как мигат на парцали:

- Това пък откъде-накъде?

А отговорът му, придружен със затваряне на слушалката, беше:

- За да не ви е обидно!

И въпреки всичко на Ангел му вървеше. Беба шеташе из къщата и гледаше с едно око сутрешното ток шоу по bTV. Ангел седна пред телевизора, за да се разведри и да помисли за доставчика. Фирмите, с които разговаря до момента все пак не му бяха длъжни и на никого не можеше да се сърди, че не възприема шантавите му идеи.

Темата на ток-шоуто бяха извращенията в казармата. Водещата беше поканила няколко човека, половината от които малтретирани хомосексуалисти. Другите бяха един мъж и една жена, която след като заговори с плътен мъжки глас, се разбра, че е травестит.

- Стига вече педерасти! - извика Ангел. - Беба, трябва ли да гледаш гадни педали по телевизията рано...

Сепна се по средата на изречението, защото се сети отново за политически коректното. Според тази обществена тенденция, идваща от Запад заедно с дрогата им и оръжията им, нещата не можеха да се назовават с техните имена, ако те са уронващи авторитета на някоя малцинствена група. Така вече не се говори за "педерасти", дори медицинското "хомосексуалисти" им е в повече. Говори се за сексуална ориентация към същия пол, говори се не за "глухи", а за "нечуващи", не за "негри", а за "цветнокожи" и пр.

"Светът се променя толкова бързо, че опорните ми точки се разпръскват като привидения", си мислеше Ангел. Стана и отиде примирен в другата стая при радиото. Звучеше нова песен на Анимационерите. Заслуша се внимателно и пак не успя да улови целия текст. Тоя Гурко вечно дъвчеше думите. Нищо. Песента си беше супер. Лошото на такива песни е, че имат край и той идва преди да сме им се насладили. Водещият започна да говори. Ангел все още слушаше твърде внимателно, за да му убегне това, което той каза. В ерата на телевизионните и радиоигрите в ефира се правеха всякакви промоции с награди.

В онзи важен февруарски ден западната фирма "Едж текст", внасяща консумативи за текстилното производство, обявяваше началото на своята търговска дейност в България. Част от рекламната стратегия беше да се осигурят преференциални цени за този клиент, който първи се обади първи на редакционните телефони на радиото.

Още докато слушаше съобщението, Ангел набираше познатия до болка телефон на радио Тангра. Нямаше да си прости, ако не спечелеше тази награда. Ето - всичко се нареждаше в негова полза. Телефонът даваше свободно. Той слушаше напрегнато. Водещият каза:

- А ето и печелившият! Добър ден! Как се казвате?

- Добър ден! - каза тържествено Ангел. "Казвам се...", но спря с неприятното усещане за провал. Той не чуваше своя глас от радиоапарата. Там прозвуча писклив гласец:

- Добър ден...

"Този е ориентиран сексуално към собствения си пол!", помисли си ядно Ангел и се ядоса още повече на това колко по-дълго и неудобно звучеше това пред прямото "педал!" В същото време връзката се разпадна. Водещият каза:

- Явно не вие ще спечелите, ами...? Здравейте! - чу ясно Ангел в слушалката си.

- Добърденказвамсеангелалександров! - изстреля на един дъх той.

- Честито! Останете на линия, за да запиша данните ви.

 

Офисът на "Тонов текстил" беше твърде скромен. И дума не можеше да става за сравнение с разкоша в приемната на "Еджтекст", от която идваше. Там за по-малко от половин час му подготвиха "почти невъзможна оферта". Цените бяха с 50% под пазарните. "Невероятно!", възкликна вътрешно Ангел. Не се сдържа и попита:

- Как е възможно това?

Мениджърът, с който контактуваше, приветлив и спокоен четиридесетгодишен мъж, обясни на развален български, че стратегията на компанията е ориентирана към средния и малък бизнес. Затова предлагат преференциални цени за първите десет клиента, които контактуват с тях. Малко нещо като в онзи филм "Далече, далече" с Никол Кидман и Том Круз, дето след надбягване, който първи се добереше до парцел земя, ставаше негов собственик. Управителният съвет очаквал чрез високо качество и, направо казано, дъмпингови цени да станат водещ доставчик на консумативи за текстилното производство на българския пазар. Той спомена, че преференциалните цени ще бъдат запазени и занапред. Но това мина покрай ушите на Ангел, който трескаво мислеше за комисиона, който щеше да прибере от "Тонов текстил".

Сбогува се и след броени минути беше пред другия офис. Успокои дишането си и решително натисна звънеца. Посрещна го момиче - типичната секретарка: с маникюр и почти без пола. Покани го да седне на износено канапе и влезе в съседната стая. На вратата пишеше с големи букви ШЕФЪТ - надпис, доказващ, че фирмата е преживяла и по-добри времена. Било е пълно с хора. Суетня - вървяла е работата. Сега там беше тихо. Миришеше на фалит.

В офиса бяха само секретарката и шефът. Парцалче за чистене върху бюрото й даваше указания за основното й занимание през работното време. Това е един от методите на управление - да създаваш работа на подчинените си, независимо каква е тя.

Момичето го покани да влезе и напусна стаята.

- Здравейте! Казвам се Ангел Александров. Сутринта говорихме по телефона. Предложих ви 50% по-ниски цени за консумативите за производство.

Човекът зад бюрото, около петдесет и две годишен мъж с посивяла коса и очила с дебели пластмасови рамки, му посочи стола срещу себе си и се представи:

- Тонов. Добър ден.

Столът беше насочен срещу човека зад бюрото. Ангел го завъртя така, че събеседникът му да бъде отдясно и седна. Тонов започна уморено:

- Г-н Александров, ще бъда много искрен. Фирмата се намира пред фалит. Нямам желание и нерви да се занимавам с кьорфишеци. Ако има поне нещо вярно във вашите думи, говорете. В противен случай напуснете - и отправи настоятелен поглед към Ангел през дебелите стъкла на очилата си.

- Имате право, г-н Тонов. Нямам намерение да губя нито вашето, нито своето време - Ангел се намести удобно на стола си. И погледна победоносно. - В ръцете си държа оферта с цени точно 50% по-ниски от пазарните за необходимите ви консумативи. Освен това с тази сделка вие ще станете преференциален клиент на изключително обещаваща фирма.

Извади офертата от папката и, преди да му я подаде, каза:

- Както вече отбелязах, работя на 7% комисион от стойността на сделката.

- Нека прегледам офертата. Ако всичко е наред - каза сериозно Тонов - ще получите 10%. Имате думата ми.

Всичко останало се случи много бързо. Сделката се осъществи още същия ден, само три часа по-късно. Г-н Тонов подаде сумата от комисиона на Ангел, след като му стисна ръката. Малко оставаше Тонов да пророни сълза. Ангел се обърна и изчезна зад входната врата. Съзнаваше, че беше направил огромна услуга на потъващия бизнесмен. "Но, мамка му, мразя някой да ми се чувства длъжен", изруга наум и отпраши към вкъщи, където Беба го прие с отворени обятия. Тя сложи цветята, които той купи от огромна сергия от пазара пред дома им, по средата на масата в трапезарията. Ангел знаеше, че любимите цветя на Беба са хризантеми и много често й купуваше. По-често от количеството на тривиалните поводи.

Същата вечер се любиха с по-голяма страст от обикновено. Беба обичаше, когато съпругът й се връщаше като победител. Тогава му се отдаваше пламенно и се самозабравяше.

Независимо от това, Ангел си оставаше в изходна позиция. В търсене на постоянна работа. А вече в това изобщо не му вървеше. Колкото на прокажен да си изпроси целувка. В известен смисъл се чувстваше като прокажен.

Отиде на повече от 12 интервюта за работа и на всичките нещо му липсваше. Я не беше удачно, че е женен с дете, я пречеше предишният му професионален опит, я след време му отговаряха, че резултатите от тестовете, които е попълнил, са слаби.

- Когато на човек не му върви, не му върви и това е - констатира горчиво след последното интервю. Всичко изглеждаше OK в началото. Препоръките му бяха от добри по-добри. Доверен човек на фирмата, в която кандидатстваше, лично го препоръча на шефовете. Нещата изглеждаха така, сякаш интервюто беше формалност по-скоро за уточняване на условията и заплатата му. В края на интервюто шефът заключи:

- Ще изчакаш пет-шест дена и ще ти се обадим или аз, или някоя от девойките в офиса. Искам да знаеш, че каквото и да стане, не влагам лично отношение. Това е бизнес.

При тези думи Ангел се почувства като в стандартна сцена на евтин екшън в ролята на жертвата. Вече знаеше, че и оттук нищо няма да излезе. Тежки мисли се настаниха удобно в главата му. Грозни сцени се припираха коя да го обсеби: жена му го напуска; той става клошар; описват имуществото му и го конфискуват, за да погасят дълговете му към "Електроснабдяване", "Топлофикация", "В и К", данъчните...

Надеждата оставаше в хонорарите, които получаваше от време на време. С тях успяваше да покрие сметките.

След последното интервю се прибра посред бял ден при жена си.

- Отново провал - каза Ангел.

Беба гледаше мило. Търпеливо изчака да продължи.

- Всичко е предрешено. Навсякъде интервютата са бошлаф работа. Правят ги, за да затворят устата на профсъюзите и след това пак назначават свои хора. Ясна е работата. Нямам нищо против, но нека и аз да бъда свой за някого. - Ангел замълча за малко и завърши: - А то какво? Нищо...

Беба го погали по бузата:

- Ще си намериш. Сигурна съм, - и го прегърна както през '98-ма, когато разбраха, че е бременна. Той я притисна до себе си силно, както след като тя заключи с типичния си хумор:

- Сега вече можеш да свършваш в мен спокойно.

Тогава се любиха с нова тръпка. Сега - също.

 

Шест месеца по-късно Ангел все още удържаше положението с хонорари. Беба се грижеше за детето. На прага на лятото тя искаше да отиде за една седмица при майка си в провинцията. Детето разбира се щеше да отиде с нея.

- Защо е нужно да ходиш? - попита Ангел.

- Най-нормалното нещо е да отида да видя майка си. Хем ще се наговорим до насита. Нали знаеш, тя обича да чува гласовете ни, преплетени най-често в празни приказки.

Но той чувстваше нещата по друг начин. Страхуваше се до ужас от това заминаване. Приличаше му на познатия сценарий, при който безработието става причина за семейни неблагополучия. Усещаше се виновен.

 

Месец по-късно отиде да посрещне Беба и детето. В добро настроение й каза, че са го назначили в рекламния отдел на международна компания за маркетинг, реклама и ПР с начална заплата 600 лева.

 

Два месеца по-късно клиент му стана г-н Тонов. "Тонов текстил" му възложи изработване на рекламна стратегия за дългосрочно развитие. Бюджетът на първоначалната кампания беше солиден и когато Ангел лично отиде да защити проекта си пред Тонов, той го подписа, без много да му мисли. Офисът му се намираше вече в центъра на града и имаше изглед към един от най-оживените булеварди. Секретарката беше същото момиче с къса пола. Обзавеждането - по последния писък на офис-модата. Ангел си помисли: "Провървяло му е на г-н Тонов." Зарадва се искрено на успеха му. На изпроводяк Тонов се обърна към Ангел:

- Чудех се кога отново ще се срещнем, г-н Александров - приповдигнато настроение се излъчваше от очите му зад очилата с дебели пластмасови рамки. Потупа го по рамото приятелски, странен жест между почти непознати, и каза, сякаш дълго време беше репетирал тази реплика:

- Честно казано, забавянето правеше нещата по-изгодни за вас. И

все пак не трябваше да се проточва прекалено дълго.

Ангел се чувстваше неловко и не знаеше какво да каже, затова вдигна рамене и вежди. Тонов продължи:

- Спомняте си окаяното положение, в което ме открихте в онзи февруарски ден. Слава Богу, че се появихте тогава. Бях на ръба на вечната пропаст. Щях да го направя... Сигурен съм. Разказвам ви това, не за да се оплаквам - това е минало. Благодарение на вас станах преференциален клиент на "Еджтекст". Така е и досега. Сметнах, че заслужавате да получавате своят комисион от всяка сделка, която извършвам с тях.

Ангел се подпря на облегалката на стола до вратата. Виеше му се свят. В ръцете си държеше пет цифрена сума и с времето нарастваше. През цялото време е била на негово разположение. Само трябваше да се срещне с Тонов отново...

 


напред горе назад Обратно към: [Серхио Давила][СЛОВОТО]

 

© Серхио Давила. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух