напред назад Обратно към: [Серхио Давила][СЛОВОТО]



Точката на едно грешно изречение


Стая в черно-бели тонове. Двойно легло и светлината на безцветен ден ден върху него.

Стоян се измъкна изпод завивката и потръпна разочарован от слънцето. Криеше се нейде навън: отвъд облаците. Леко прегърбен, небръснат, той хвърли поглед към спящата жена, спомни си за всичко от изминалата нощ и забрави да си вземе душ. Краката му миришеха на вчерашни чорапи, а вкусът в устата му бе поредното разочарование в живота. Повдигна от земята новите си слипове — цената на два оргазма, които достави на спящата сега жена. Така излизаше.

Тя го усети в съня си, че се рамърда и се обърна на една страна, при това отмести завивката от себе си и сивата дневна светлина се появи върху възрастната гърда на възрастнатана жена, така помисли Стоян. Бе обул наполовина слиповете си, когато спря и вглъбено заоглжда формите на тази гърда. Тя беше отпусната върху тялото и изглеждаше твърде далеч от неговия идеал за гърда, дори твърде далеч от формата, която му беше достъпна обикновено. Дали няма да изглежда добре, ако й се инплантира силикон, помисли с надежда той, сигурен съм, че има пари да си го позволи. Защото сега бе сигурен, че иска да се протегне и да смуче тази гърда. Егото му щеше да се чувства по-добре, ако тя беше силиконена.

Какво пък — и така може — наведе се мислено и залепи устни за меката отпусната гърда, тя мислено се стегна, а зърното й беше твърдо. Той сучеше — соковете на по-добрия си бъдещ живот.

Безчувствените постъпателни движения, с които удостои сексуалните апетити на тази жена (тя беше от випуска на леля му, която беше с две години по-малка от сестра си — майката на Стоян) имаха за основание това, което правеше в момента. Мъглива визия на един друг живот, живот, достоен за него, живот, в който е смел и дързък и мислите му струват нещо и има пари, заради които е ексцентрик, а не невидим убитак.

Отдръпна мислите си от гърдата на спящата жена, с която миналата нощ прави секс съвсем не без желание. Тя беше доста по-възрастна от него, тялото й го смущаваше с възрастта си, то бе така различно — демоде, мислеше Стоян.

Той се надяваше на дискретност от нейна страна и беше готов на такава без уговорки.

Моето момче, така, моето момче — колко възбуждащо и успокояващо звучи изречено от порочните уста, мислеше Стоян. Театърът обслужва възрастните хора. Те имат необходимост да правят секс, изпълнен с театрални роли.

Боряна, тя се казва Боряна. Жената му спомена името си, докато го черпеше водка в заведение с бивша слава на място за отворковци. Поведението й бързо се менеше в търсене на правилния подход за младо заблудено жребче: от време на време се хилеше като ученичка — срамежлива и готова на всичко през тази нощ, а от време на време лицето й застиваше и единствено естеството на нещата, които казваше, го спасяваше от подличкия страх, заставящ го да мисли за нея като за властна възпитателка и да си гълта езика и да набляга на водката.

Тя прецени, че на ученичка пред този човек няма да играе или ще го изпусне.

Второто й превъплъщение му влияеше далеч по-приемливо. Безизразен, почти строг поглед над сластно оформяща звуците начервена с вишнево блестящо червило уста стрелкаше тялото му в ключови позиции — бедра, гениталии, гърди, ръце, устни и после в обратен ред. Нямаше как да не се изкиска, когато уж поправи гънка на сутиена си — губеше контрол от възбуда.

По пътя към дома й се спряха пред витрина с бельо. Тя настоя да му купи от магазина (но нямаше никаква нужда от настояване, защото никой не се съпротивляваше) скъпи латексови слипове — в черно. Стоян имаше нужда да сподели своите виждания за нещата от живота с някого и дори събра смелост да започне. Но тя му прошепна задъхана нещо, крайната фраза на което беше: ... го искам в този слип, заради което малкият жребец се почувства неотразим, малкият философски брътвеж, който бе подготвил, се разтвори във възбуждащото повишаване на усещането за собствената ценност, а той беше на път да тръсне: точно ти ми трябваш, лелче. Вечерта бе прекрасна, цветна.

Аз съм Боряна, синът ми държи две сергии на Илиянци и учи международни икономически отношения в УНСС, разведена съм, живея в четиристаен апартамент, нямам излишни срупули — алкохол, мазила и афродизиаци имам предостатъчно.

Малкото, което му трябваше на Стоян, научи, каквото й трябваше на нея, виждаше с очите си: млад чекиджия, обсебен от безценния си пенис. Прекрасно механично човече, чиято пружинка тя навиваше с погледи, неволни докосвания и подхвърлени думи — да го видя, да му дам една целувка..., използвани в друг контекст, но с многозначителна пауза след тях. Навиваше пружинката задъхана и в името на момента, в който ще отпусне ключето и човечето ще се освободи от насъбралото се напрежение. Ех, младост.

Carpe diem, си повтаряше Стоян, carpe diem. Сега да поспорим с другите какво означава това. Живея заради насладата, каквото и да означава. Едва ли щеше да вземе изпит по латински в университета с познанията си, но много му се занимаваше с изпити, студентски живот, изобщо: с висше образование. Латински знаеше толкова, колкото незнаещите латински негови авторитети бяха споменавали пред него, придружавайки го с дискутируем превод. Но кой знаеше латински? Кой изобщо разбираше какво означават магическите думи? Стоян се интересуваше, а другите — не. Стоян искаше да знае отговорите на много въпроси, искаше да знае и отговорите на върпоси, които не знаеше. Как да преживеем без висше образование? Клиторен или вагинален оргазъм? Кое е по-добре — да си умен или да работиш какво да е? Пиене или марихуана? Вижда ли някой какво става тук — ей, ти там, виждаш ли ме, казват, че знаеш всичко? Какво значи да си умен?

Всеки ден Стоян чакаше да стане друг. Имаше големи надежди за себе си, виждаше се да притежава различни неща — хубави и скъпи. Този момент щеше да дойде някак незабелязан, почти без негово участие — така, както побеляваме: довчера сме били прошарени, но по-скоро тъмнокоси, а днес незабелязано сме станали по-скоро беловласи... Ето така — някой ще го покани на кафе и той вече няма да е същият. Някой важен човек ще му обърне внимание и той ще стане друг — значим. Ще има GSM, пари, ще пие скъп алкохол, ще има скъпа кола.

Така щеше да е, ако имаше висше образование. Висшистите имат пари, мислеше Стоян, те са щастливи, защото са признати, защото някой име казал: ти имаш акъл — ето ти диплом за висше образование. Сигурен съм, така е.

Жената спеше враждебно спокойно, тялото й носеше тежестта на уморените си части (от което повече страдаше далечното младо момиче в нея, отколкото това, което представляваше тя в момента). Стоян плахо надигна новите латексови черни слипове от коленете си нагоре и зачака да усети рязката промяна у себе си. Ако я събудя, тя ще ми каже, че вече не съм онзи, а съм друг. Друг, ехеееей! Но тя спеше ли спеше. Съществото й се чувстваше цинично енергично и ако беше будна и се намираше в карета с четири коня отпред и размахваше камшик, разрошена щеше да викне просташки думи рязко на конете, да ги подгони с камшика и да изчезне в мъглата. Но тя спеше.

Мислите на Стоян го стрелкаха, докато той копнееше. Чакаше я да се събуди тихо и опитваше да съчини едно изречение, което да й каже, когато отвори очи. Или поне да й остави бележка.

 

Между аз и ти нещо ще стана изгодно е за двамата

 

Толкова можеше. Молеше се да го облее леген с вода. Някой да го събуди и да се сложи точка.

После остави това, навлече си бързо дрехите и, озовал се навън, забрави. Огледа се в стъклото на автомобил и поправи бритона си.

 


напред горе назад Обратно към: [Серхио Давила][СЛОВОТО]

 

© Серхио Давила. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух