напред назад Обратно към: [Серхио Давила][СЛОВОТО]



Стаята ми за тишина


„Ти си музика“, бе единственото, което ми хрумна да кажа на жена с глупаво замечтан поглед един летен предиобед, защото тя очакваш да чуе НЕЩО.

И както често - много често, ако не и всеки път - случайно изпуснатата фраза се оказа като връхче на гнойна пъпка, от която можеш да извадиш много повече от това, което очакваш. Много хора (нали?) всъщност са професионални ловци на гнойни пъпки и черни точки. Затова ние имаме и съвсем определена класификация на този вид дивеч - страхотна, находка, обикновена, ялова... Е, това се оказа „страхотна“.

Ако в първия момент след като изтърсих това „ти си музика“, се почувствах освен успокоен заради това, че измислих нещо, и глупав заради липсата на каквато и да било логика и връзка на израза със ситуацията, а още по-малко с човека, то наслаждавайки се все пак на своята мигновена изобретателност , се хванах за смисъла на думите като политнал пътник за дръжка във внезапно спрял тролей, и започна да ми просветва - бях готов да кажа това на всеки срещнат: на себе си дори.

„Ти си музика“, повторих в тихата стая и се насладих на трептението на самотните звуци. Страхувам се, че не би успял да опиша с думи начина, по който възприех музиката, която всъщност винаги е съпровождала изговарянето на една или на плеяда от фрази. Както трудно ще опиша мириса на черния пипер, но понеже той е добре познат, мога да се опирам на това предварително знание и да постигна добър ефект при описанието на аромата на солена палачинка, обилно посипана с чер пипер. Сигурен съм , че го постигнах.

След това взимам онзи ударен инструмент ксилофон, добавям чинели и фус и запазвам пълна тишина (от любов към музиката оцених тишината по достойнство - обикнах тишината: онзи задължителен фон, който позволява да чуеш музиката, чиста и самотна). Радикална тишина, към която се стремя, опитвайки се да уплътня пространството около себе си, приемайки например алкохол, за да мога да чуя себе си. Постоянно се стремя да заглушавам страничните пречещи ми шумове, които са моят фон, вместо тишината, този прекрасен фон. А всъщност колко е лесно да остана сам в стаята и да не пускам нито радио, нито телевизор. Ето я тишината, отмервана от отчетливото тракане на механичен стенен часовник.

„Ти си музика“ прозвуча в тишината като звука на много плочки от ксилофон, ударени не силно наведнъж. Като че ли се бях пренапрегнал, концентрирал повече от обикновено, и чух мигновено смисъла на собствените си думи в концентрираната тишина, в която си наложих да потъна, под формата на отглас от звука на ксилофон.

Аз, заклетият меломан, който, ако не слуша музика, избира песен от фонотеката в мозъка си, и я пуска да се върти безкрайно, вървях към дома си и знаех, че съм отредил една стая за тишина. От този момент стаята принадлежеше на тишината и по този начин на музиката. Оттогава там не звучи нищо друго, освен музика - респективно тишина.

Музиката и тишината са като бялото и черното - крайни състояния, които служат за регистрирането на другото. Те са едновременно и фон, и главна фигура. Слушайки музиката, чувайки музиката, си давам сметка за стойността на тишината. Тишината концентрация. Слушайки музиката, ясно чувам тишината. Тишината, в която всичко е чисто, самотно и истинско.

Сега в моята стая за тишина слушам музика сам. Каня хора, по-точно каня един човек и слушам музика. Тишината е тази, която ми дава възможност да чуя това, което наричам музика, произлизаща от човека. И, давам си сметка, че, бидейки меломан, трудно определям коя музика ми е по-угодна: плодът на звукозаписната индустрия или музиката, която чувам като резултат от присъствието на човек в стаята за тишина.

Съвкупност от всичко, което и както функционира в човека, представлява музика, която спокойно мога да класифицирам по подобен начин на стиловете, които най-просто и условно делят познатата ни музика по принципа на очевидното сходство. Е, няма така осакатяващо разнообразието да постъпя по сходен начин. И т.к. вече споменах, че при описание на нещо непознато, което не е подвластно на обяснение с думи, успешно мога да използвам аналогия с познати неща, ще ми се наложи да се позовавам на познати музикални образци.

Съвкупност от звуци, свързани помежду си съвсем не по познатия ни начин и следващи логика по-скоро в услуга на (действащи по-скоро на) емоционалните, отколкото на естетическите ми възприятия, представлява музиката, която произвежда един човек, намиращ се в моята стая за тишина. Звуци, които по някакъв засега необясним за мен начин отговарят на емоционалното състояние на човека, на неговите намерения, здраве, усещания - музика, отговаряща на моментния му статус. Тя е поразяващо хармонична и съвършена.

 

6 май 2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Серхио Давила][СЛОВОТО]

 

© Серхио Давила. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух