напред назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]



Две глави


Не съм сама в болничната стая. На леглото до мене има жена. Цялата е бинтована. Диша тежко и стене в съня си. И на мене ми биха инжекция. Жената на съседното легло изглежда зле. Зная какво й е. Тя е омъжена. Лекарите твърдят, че не е сериозно, но аз по-добре знам, че от това се умира понякога. Ще си отиде вкъщи. Мъжът ще я счупи отново и ще я доведе да я поправят, после пак ще я счупи и когато му омръзне да я прибира поправена, ще си вземе нова. Казват, че мъжете са непораснали деца. Децата се държат мъжки с играчките.

Искаш ли да избягаме в Банско?

Искам.

Къде ще ходя? В Банско. Приказната страна, където можеш да играеш на голям и силен. Като свърши играта, чакаш да те приберат. Мама закъснява. Плачеш. Чувстваш се изоставен. Другите вече са ги прибирали, а ти още си сам в нищото и то става още по-празно. Не всеки може да избяга в Банско. Аз мога. Не се губя по пътя за вкъщи. Ако не ме приберат и сама ще си отида.

Банско. Вечер едно око се залепя в процепите и гледа жадно как се събличам. Брои ми оргазмите. Сбръчканата ръка на хазяина търси нещо из шаячните панталони. Вади ключове, цигари, парче суджук, кибрит. После пикае през прозореца, хванал здраво онова нещо. После пак гледа и слухти. Банско. Дървен под. Мия дъските. Бият ме с дъска по главата. Паля оджак и спя на земята пред него. Понякога спя и на леглото. Зависи. Банско. Малки прозорци, бели пердета и решетки. Гледат ме отвън отгоре, и аз гледам. Виждам двойно. Пред очите ми хвърчат ситни мушици. Дали можех да кажа, че не искам да бягам в Банско.

Жената до мене мисли за компотите си. От нея се излъчва аромат на индрише и сладък сироп. Плодовете в компотите приличат на парченца медуза. Родена съм край морето. Не бих могла да бъда родена на друго място.

От тази стая няма да бягам, те сами ще ме пуснат. Хората знаят всичко за мен, аз не зная нищо за себе си. Това е болница. Не мога да се покрия с болничното одеяло през глава. До него са се докосвали толкова много чужди глави, повръщали са кръв, лигавили са се. Не мога да скрия тайните си там. Под одеялата се тъпчат и мачкат чужди тайни. Болницата не е място за чужди тайни. Всеки ти вдига завивката и наднича под нея. Ако утре ме попитат какво точно е станало, че каже, че ЗНАМ. Ще им разказвам с най малки подробности как ръката му се запои за дръжката на хладилника, как той се опита да я отдръпне, но тя залепна. Как пожълтя и престана да бъде неговата ръка, лицето му пожълтя, очите му се издуха, сякаш да видят нещо в далечното... Но слепите очи не успяват...

Когато бях малка, спях завита през глава. Оставях си само една дупчица за носа и очите. Така тайните ми нямаше да избягат, докато спя и майка нямаше да разбере лошите неща и пакостите. Ако тя не разбереше, аз щях да съм добра. Винаги си добър, докато не разберат, че не си такъв. Къде да скрия тайната, че го опекох като пиле? Повръща ми се. Повърнах. Ще ми се карат. Повърнах си и хапчетата за сън. Къде ли е този смотан звънец?

Май ми се доспива. Не съм спала година и половина. Пазех си врата. Тази нощ няма да сънувам анимационни филмчета, защото ми блъснаха доста приспивателно. Няма да сънувам, няма да бягам в Банско, ще слушам и ще се държа добре. Всичко ще правя, само да си отида вкъщи. Искам да се прибера у дома... Къде е това място? Живях в осем града. Имах осем "у дома". Кое е истинското?

Принцът обича принцесата, тя него - също, но той трябва да я открие между дванадесет еднакви принцеси. Открива я, но тя му дава таен знак... или някаква пчела му помага. Няма значение. Важното е, че за да откриеш каквото и да било, все някой трябва да ти помогне.

Помогни ми, Все Някой! Трябва да се прибера у дома.

Дават ми ново одеяло, сменят ми чаршафите. Все тая. Жената до мен, омъжената, така силно стене в тихото...

И дядо е намерил звънеца до леглото си, но не са го чули, защото са празнували. Първи май. Дали е стенал? Не. Дядо не би стенал, той се усмихваше. А може да не им е звънял, за да не им разваля празника? Той беше точно такъв, не искаше да пречи никому. Е, да, ама аз не съм такава. Звъня и ще продължавам да звъня. Ще им преча на съня, ще събера всички сестри в стаята си, защото ми се пикае, а съм вързана към система. Ще трябва да ми донесат подлога. Ще трябва да накарат тази жена да спре да стене така. Ще трябва и да работят, за да празнуват.

О, я майната му. Каквото и да съм направила, имам правото да спя. Да му мислят умните, аз съм тъпа кучка и ще спя. На всичко отгоре не съм омъжена жена, вдовица съм.

 


напред горе назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]

 

© Мария Станкова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух