напред назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]



Три глави


Искаш ли да избягаме в Банско?

Събуждам се и отговарям по същия левашки начин, както преди три години: Искам.

Как няма да искам! Поредният нов град с поредното ново "у дома" ме направи отново сама. Вървя по мрачните улици, вглеждам се в сивите сгради и не виждам нищо познато. Мъгла на воали се стеле пред и зад мен. Не. Не искам да се изгубя тук. Тук всички са изгубени, не се познават. Не са щастливи, не клюкарстват зад гърбовете си, не си знаят тайните. Не. Не! Искам да избягам на познато място, обаче в тази мъгла всичко става чуждо. Аз съм в лабиринт от мъгла. И тогава се появява той. Сам е и изгубен като мен. Веднага съм влюбена. Допирът на топлото му тяло изтласква въздуха от корема надолу между краката ми. Изтича нещо топло, изтича вик и насища непознатото с желание. Желание за какво? Мисля, че съм влюбена в усещането за любов. Не съм сама! Отпивам романтична глътка, примлясвам като истински дегустатор. Всяка папила на езика ми набъбва от удоволствие. Не съм сама! Давя се в усещане за любов. Слюнчените жлези отделят любовен секрет. Огладнявам отново и отново. Не съм сама и това може да продължи вечно. Сред воали мъгла се крие Той. Той е пашкул, но необходимо ли е да го развивам малко по малко, когато мога направо да нося копринените си дрехи. Нека всички видят колко съм щастлива. Нека разберат, че някой иска да избяга с мене, макар и в Банско. Нека. Всяка Пепеляшка има принц. Поне три нощи. После каляската може да изчезне, пантофките да се изгубят, от пашкула може да се излюпи злото, но това е после, а трите нощи са цял живот.

Ниски жени, жени с дебели задници, жени с големи бюстове, без бюстове, с редки коси, с перуки и пазарски чанти, жени с кожени шапки, с лисици около вратовете. Жена в рейс, с кожена шапка на главата. Животинчето е захапало опашката си от яд. Очите му са се вторачили в мене с ненавист. И то е изгубено из чужди места. Лъскави стъклени очи, мъртви очи на лисица. Как се укротява бясна лисица? Някой трябва да я погали между очичките. Лисиците обичат галеща ръка... Главата ми заповядва да не пипам шапката й. Главата има само нос. Какво обичат носовете? Да душат с възмущение. Какво обичат ръцете? Да удрят по носовете с палец и показалец, с палец и среден пръст - както дойде. Както се удрят билички. Какво са биличките? Малки, цветни, стъклени топчета. Като очи, търкалящи се в праха към изкопана дупчица-орбита. Някои очи влизат в очните си орбити, други излизат. Жените с кожени шапки не обичат да ги удрят по носовете. Те могат да крещят пискливо. Могат да вдигат скандали в автобусите. Аз не обичам кожени шапки. Обичам да удрям дълги носове с палец и среден пръст. Приятно е доброто попадение. Приятно е да ти кажат, че си освободен от подозрения. Под-о-зрение. Нещо, което е под очите, под зрението. Нещо, което хората не виждат. Например хората не виждат под носа си. Четох, че в две хилядната година хората ще бъдат плешиви, ниски, с малки носове и огромни усти. Дали ще съм омъжена жена с лисица на врата в двехилядната година?!

Следователят казва, че съм свободна да си отида вкъщи. Пак ме пращат на това място. Много се съмнявам, че "вкъщи" съществува. Намерили оголена жичка, която предизвикала нещастния случай. Намерили и електротехника, който поправял хладилника преди. Да. Този хладилник два пъти дава дефекти. Явно е дал и трети път. Третия път - майка и баща.

Този хладилник е истински приятел. Винаги съм разчитала на вещите. Те знаят какво правят и са съпричастни към човека. Съ-причаст-ни. С причастие. Взел си причастие с някой друг и ставате братя по вяра. Човекът и вещите му са съпричастни. Може да се вярва на хладилника. Той никога не ме е удрял. Бялата кутия умее да прибира острите си ръбове точно когато политам в нейна посока. Става мека като живо човешко тяло. Блъсват се двама души един в друг и си казват "Извинявай". Обичам да общувам с вещите. Не се разбирам с хората, не зная техния език. Една гореща тенджера е истински приятел. Тя знае кога да се отклони от посоката и да не разбие главата ти. Чиниите предпочитат да се чупят, но да не причинят болка. Влизат ми в положението и се пръсват още във въздуха. Те знаят какво е да си чиния на омъжена жена. Не ме докосват.

Сестрата казва, че близките ми са дошли. Близко е всичко, което не е далеч. Щом са тук, значи са близки, но гласът ми скача през прозореца и ми прави знаци. Ще се обади по телефона. От три години гласът ми живее отделно. Заедно сме в събота, неделя и в много краен случай. Явно случаят не е много краен... имам и резервен, но той е много ревлив. Няма как, ще трябва да го използвам днес. Имам и още един. Той пък е лигав и тънък. С него си озвучавам рисуваните филмчета нощем. Ще си купя приспивателни и няма да спя с Мечето, Лисичката, Зайчето и Вълка. Този вълк е много нещастен. Мисля, че е мръднал от лошотията, която трябва да олицетворява. Веднъж ме накара да изброявам всички лоши герои от мъжки пол, които зная. Сетих се първо за него. Жестоко го вкиснах. Възпитаните вълци не налапват жертвата цяла. Винаги сдъвкват хапките двадесет и осем пъти. В моите филмчета Вълкът е добър. Подава ръка на Лисичката, когато някоя канара се сгромоляса върху й. Събира остатъците от Зайчето и не позволява на Мечето да кара кола, защото няма книжка. Зайчето е отвратително. Мустачките му трепкат от подлости, а сърцето му бие до пръсване от завист. Лисицата има прекрасна опашка и не я носи на врата си.

Трябва да отида при близките. Те са наблизо, когато потрябва. Аз също съм наблизо. Чудя се само кой пръв ще каже: "Видя ли какво става, когато не слушаш?" Аз видях какво става, но близките не видяха. Близките виждат наблизо. Аз гледам в Скорпион. Познавам звездите от онова небе, слънцата, луните, имам си... Всъщност, няма значение какво имам из другите съзвездия. Тук си имам обида. Обидата е самотно чувство.

Лекарят казва, че мога да си отида вкъщи. Стига! Стига! Разбира се, че ще се прибера вкъщи. Къде, на майната си, да вървя? Ще се прибера. Препоръча ми добър психиатър. Ще отида и при добрия психиатър. Даде ми рецепта за успокоителни. Ще взимам успокоителни.

Иска ли още някой да ми каже нещо?

 


напред горе назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]

 

© Мария Станкова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух