напред назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]



Осем глави


Подавам документи за работа. Нужна е и автобиография. Авто-Био-Графия. Автоматично, биологично, изписване. Ами, аз нямам автобиография. Имам бучки по тялото. Дребни бучици се напипват по корема, ръцете, гърдите... Някои болят. И това е отмъщение. Неизвестното е отмъщение – най-жестокото. Чета много за бучките, но това не значи, че ги познавам. Хората с разбито равновесие изпитват болезнен интерес към болестите и смъртта. Моето равновесие е ударено от гръм.

На работа съм. Вече съм чиновничка. Все пак станах чиновничка. Насядали по чиновете, чиновниците чинно ме гледат. Като че ли съм африкански слон, открит в айсберг. И тези вече всичко знаят за мене. Мъжете чиновници нямат висока потентност, но имат големи мераци. Обяснимо. Не е възможно цял ден да висиш зад бюрото и да искаш другите неща да са ти станали. Разказват си вицове, измислят си вътрешни правила, отглеждат цветя и правят какво ли не, за да не умрат от скука. Наближава най-омразният ден в годината. Зима е. Ще имам рожден ден. Получавам нервни кризи и се тъпча с хапчета, които изобщо не действат. Не съм за тази работа. Пак започнах да ставам прозрачна. Обаче и останалите са така. Изглежда сивотата е заразна. В очите ми трайно се настаниха малки черни мушици, свързани помежду си със сиви нишки. Движат се заедно с погледа ми. Не смея да гледам хората. Когото погледна, нападат го мухи и червеи и го разяждат. Жените в автобусите преживят като крави. В стола столуващите преживят. Спирам да ям. Приличам на онзи Кай от приказката за Снежната царица. Нещо ми е влязло в окото и мога да виждам само грозното. На чиновниците им дават премиални. Време за скандали и доноси. Много доноси, камари донесения. Няма да издържа дълго. Кандидатствам за друга работа. Спирам да се разписвам в присъствената книга. Започвам да правя грешки. На задължителните ленински съботници изпотрошавам стъклата, които трябва да измия. Двадесет и два прозореца. Не мога да не ги счупя. Ще ми ги удържат от заплатите. Няма заплати. Ще влизам в болница. Не е болница, лудница е. Лъжа за самочувствие. Сам-О-Чувствие. О, как сам се чувствам! Самотно чувство е самочувствието.

Една жена е отсякла ръката на мъжа си с брадва. Дясната ръка, тази, с която посягал да я бие. Друга го насякла на парчета, трета жена натикала мъжа си жив във варницата. Четвърта държала прасетата четири дни гладни и те разкъсали съпруга й. Последното ми хареса най-много. Не е честно само човекът да яде свинско. Аз имам приятел. Живее в мазе и пие. Не ме бие. Не ме залага на комар, но може да ме размени за бутилка водка... Така е. Неудачниците се лепят по мене като мухи. Толкова много нещастни хора на двадесет и една години не съм виждала събрани на едно място. Цяло поколение неудачници, психари, алкохолици. Нищо. Във вестниците пише, че в САЩ е по-зле. Във вестниците пише и за Снежния човек и за родилната треска. Там всичко е обяснено. За извънземни строители на социализма не се споменава. Не се споменава и Бог, за царя не става дума. Имам две възможности: или в лудница, или партията да се грижи за мене. Партията се грижи за всички, но не искам да й тежа. Предпочитам лудницата. А аборигените в Австралия спят само по корем, за да не отлети душата им през нощта. Спящият човек е съвсем безпомощен, дори душата му може да го изиграе. Но не това е важното. Важното е, че плащам членски внос на комсомола, от който съм изхвърлена, и на профсъюзите, в които не членувам. Човек и денем могат да го изиграят.

 


напред горе назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]

 

© Мария Станкова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух