напред назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]



Петнадесет бирени глави


Във влака, на третата бира, се запознавам с мъж на моята възраст. Изглежда приличен. Мирише на "Ятаган". Баба миришеше на ябълки и канела. Чисти миризми.

Установявам, че е от четящите хора. Знае доста за дзен будизма, а на всичко отгоре има представа и от даоизъм. Прекалено хубаво, за да е вярно. Страхувам се, че халюцинирам. Предлагам бира. Пие. Значи не е илюзия. Разменяме телефони и мъгляви обещания за срещи. Говорим за литература и музика, за отсъстваща справедливост и за шибаното си поколение. Той каза: Обречени. Не прилича на обречен неудачник, значи има нещо по-лошо. Стигаме. На гарата не ме чака злото. Никой не ме чака. Мога да се прибера, мога да не се прибера. Проблемът си е само мой. Прибирам се.

Когато не работя, мечтая. Сега поне имам за какво. Представям си принца, за който отдавна бях престанала да мисля. Фантазирам. Обаждам се по телефона на мъжа от влака и си определяме среща. Среща! Нещо, което забравям, когато излизам от къщи. Надявам се да е хубаво. Надеждички. Обаче си обличам тясна рокля и намирам смисъл да се гримирам. Една среща в кръчма, втора среща в кръчма. Кръчма след кръчма, безкрайни разговори за смисъла на жалкия ни животец, водка, доматен сок и едва след половин година ме кани у тях. Пухени дюшеци, пухени завивки, пухкава обстановка. Лукс. Дали не е от господарите? Не. Не е. Принцът е педераст. Близките му работят в Африка като черни негри, за да живее принцът. Има си всичко без едно. Така е. Много хубаво не е на хубаво. Гледаме порно и гей филми. Възбужда се и онанира. Лъска бастуна, блъска, полира нефритовия меч. Трябва му параван за пред обществото. То не гледа с добро око на хомосексуалистите, не приема извратени откачалки и не ги назначава на водещи длъжности. Обществото се прави, че не ги забелязва. У нас няма педерасти. Предлага да се оженим. И този смята да ме направи щастлива, но при известни условия. Трябва да правя някои работи и да си затварям очите пред други. Ако любовникът му поиска да бъде с мен, не трябва да му отказвам. Ами защо не! Има ли нещо, което да не съм опитала? Близките се запознават и изглажда се харесват. Никой не подозира най-главното. Започва да ми става гнусно, ама много гнусно. Зад обикновената извратеност се крие злото. Усещам го. Нещата излизат от релсите на познатото и претърпяват първата метаморфоза. Вечерите се насищат с гадости и жестокост. А, не! Това вече го зная. Злото обича торти. Аз купувам торти. Купувам и електрически крушки, които стривам на прах. Нося торти със стъклен прах, правя сладкиш със стъклен прах. Започва се с болки в корема и диария. Слагат диагноза дизентерия. Ходя в болницата и нося торти със стъклен прах. Завършва по обичайния начин. Вътрешен кръвоизлив. Неизбежен край.

Да. С нещо привличам злото. Може би противната миризма на страх? Може би мазната ми кожа? Липсата на самочувствие? Порочната бедност? Съпротивата вътре в мен? Знае ли човек... Все нещо.

За първи път отивам на погребение. Има много хора, повечето са порядъчни хомосексуалисти. Приятели. Кой би допуснал, че съществуват. И дума не се споменава за тях. Оказва се, че са много. Голямата Марго, Бети, Лучия, Венера, Евдокия, Олимпия, Мануела (идва от Мануш). Не достатъчно добри, нито зли, сантиментални грубиянки, ревнивки, въздух. Те не искат нищо, освен да ги допуснеш до себе си. Гаврят се с тях. И те се гаврят един с друг. Изчезват, появяват се като пеперуди около нощна лампа. Пърхат и се блъскат. Под панталоните носят черни чорапи с ръб и жартиери, ластично бельо с дантели. Мога само да мечтая за такова бельо. Ходят при най-добрите козметички... Какви дивотии прави човек, за да бъде обичан.

Нищо ново не се случва на този свят. Човечеството се поти в безумни напъни и за какво? Заради миг щастие? Не. Може би когато умират, хората разбират, че напъните са били ялови? На погребение всички се настройват философски, освен потърпевшия. Аз съм глупава жена. Глупавите хора не търсят смисъла на живота. Те си го живеят.

 


напред горе назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]

 

© Мария Станкова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух