напред назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]



Седемнадесет глави


Преди всеки изпит влизам в църква, но се оглаждам внимателно. Никой не трябва да ме види, ще ми отиде характеристиката. Не мога да изпратя баба. Господ не си пада по посредници. Запалвам свещ и бързам да изляза по същия яташки начин. Не си и помислям да се прекръстя. Това вече се вижда отдалече. Моля се скоропоговоръчно.

Живея в поредния малък град. Всички са съседи. Цял град, пълен с близки. Забравяш някой момент от живота си и питаш първия срещнат, а той те информира, без да се замисли. Знае. Интимни, близки отношения. Заставаш на опашка за хляб и научаваш съкровените тайни на града. Малък град, голям град, село – държава от роднини.

 

Голяма работа е роднинството. Мечтата на всеки е да има роднина с власт. На шефа племенницата е завършила училище и е без работа. Аз съм без работа, защото шефът е роднина на племенницата. Получавам писмено предупреждение, че съм освободена от заеманата длъжност. Няма да свикна с тези чиновнически номера. Предупреждение за свобода. Заплашва те с най-хубавото чувство на земята. Зле ми е. Направо ми е отвратително. Започвам като Дюма, Балзак и Мопасан, взети заедно и продължавам като хамалин от сточна гара. Стоя пред огледалото в банята и редя мръсни думи. Мръсни съществителни, мръсни прилагателни, мръсни глаголи. Мръсотии за милиони. Ако напиша всичко, което мисля, ще си платя дълговете до края на живота, ще платя дълговете на роднините. Седя в банята с часове и говоря. Огледалото почервенява от срам и влага. Гласът ми си запушва ушите. Не спирам. Говоря с резервните си гласове. Банята се поти и мирише на спарено. Панелна баня. Плъховете ужасени бягат из шахтата. Панелни плъхове. Блажната боя с възмущение се лющи от стените. Доста мръсни думи знам. Кога успях да ги науча? Вкъщи не ги използват. Убедена съм, че всеки се ражда с огромен запас мръсни изрази за много краен случай. Казват му словесен гняв. Не съм гневна. Пуша и псувам.

Аз съм без работа, а шефът умря ненадейно. Разпаянтен стелаж се стоварил върху му и томове човешки истории го фраснали по плешивата глава. Аз предупреждавах за този стелаж. Съдебната експертиза предупреждава, че не е умрял от удара по главата. И аз това казвам. Сега племенницата е сама с книгите, които никога няма да прочете. Тя не чете книги. Разглежда "Квеле". Мене ме разпитват. Шефът умря в последния ми работен ден. Разрив на сърцето. Сърдечен разрив с шефа.

Какво съм видяла? Какво мога да видя? Толкова съм късогледа и черни мушици плуват в очите ми. Какво съм чула? Че аз чувам ли изобщо? Някой спука тъпанчето на едното ми ухо, после на другото, после пак на първото... Не. Не членувам в съюза на глухите, но не чувам добре. Кой е влизал в читалнята през деня? Който иска – влиза. И негър може да си купи карта. Никой не пита можеш ли да четеш. Взимат парите и те оставят да се бориш с техните черни редове. Не се харесвам на милиционерите. И те не ми харесват. Ние с милицията не се тревожим от факта, че не си допадаме. Ще се наблюдаваме.

Пускат ме. Имам мотив и желязно алиби. Те нямат доказателства. Те не четат. Има мои стъпки из хранилището, читалнята, съблекалните, кабинета на шефа. Ами има. Нали там работя. Толкова неща има в една градска библиотека. Има дори малка плюшена възглавничка, специално изработена за под задника на шефа, който пък има хемороиди. Шефът имаше доста неща: хемороиди, съпруга изработваща възглавнички за хемороиди, племенница, безочие, власт... пак ме пускат. Така е, като не четат.

Ако бяха чели, щяха да знаят, че най-лесно се подрежда нещастният случай. Взимаш една отверка и разхлабваш няколко винта. Закрепваш лошо Большая советская энциклопедия и викаш шефа, за да му покажеш как вандали са рязали страници от книгите. Облягаш се, където трябва, и книгите се сгромолясват с удоволствие върху главата на злото. Взимаш прословутата възглавничка и нежно я притискаш върху лицето на шефа. Не се гърчи, не рита, не се съпротивлява. Нищо. Просто си умира от разрив на сърцето. После го зарязваш и отиваш до склада, за да приемаш нова пратка. Бавиш се дълго и говориш с много хора. Пиеш кафе. Връщаш се на работа и заварваш... Обаждаш се в "Бърза помощ", правиш сърдечен масаж и дишане уста в уста. Така те и заварват. От злото е останала само червена, плюшена възглавничка – хемороидна.

Винаги нося ръкавици. Ръцете ми се потят и лепнат по дръжките на рейсовете. Гнус ме е. Прахът от книгите също полепва по дланите ми. Алергична съм към книжен прах и трябва да нося ръкавици.

Седя си вкъщи и викам. Надвиквам се с радиото и всичко гнусно излиза от живота ми. Дишането става пълноценно и се изпразвам от нещастия. Не-Щастия. Неща-Стия. Нещастливи неща. Болнични ястия, отвратителни буламачи, които си длъжен да преглъщаш. Гадно на вкус, но полезно за организма. И нещастията са храна. Жената на шефа не приема случилото се откъм лошата му страна. Тя си има приятел. Всички знаят. На него също ще му ушие възглавница. Един се отърва от възглавници и хемороиди и от сумата му нещастия. Май му направих услуга.

Разделена съм от книгите си. Приличам на гол охлюв. Извадиха ме от раковината. Оставиха ме без дом. Няма къде да се скрия от ежедневието си. Всичкото ежедневие на света се е вторачило и нахално ме зяпа. Като хазяин. Мога да му покажа среден пръст и да се обеся. Смъртта не е примамка за справедливостта. Чувството за справедливост се появява с първата глътка въздух и още с втората е наранено. Това е омагьосан кръг и аз съм в средата. Кръгът се е затворил. Кожата ми усеща опасност. Странни хищни мравки пълзят по главата ми. Опитват се да оголят мозъка ми.

Черепът е крехък за техните челюсти. Ще поддаде! По гърба ми пълзи интуиция. Пак става въпрос за оцеляване. Заинатявам се на тази тема. Трябва да оцелея в името на справедливостта. Чия справедливост? Звездната? Вселенската? Космическата? Защото човешка няма. Хората са грешка на животворната Пулсация. Всеки греши. Получила се е аритмия, може да има хормонално неравновесие, все нещо се е случило и Животворната пулсация е произвела половин удар. Нещо недовършено, недоволно, завистливо, властолюбиво, лакомо, потящо се и смърдящо. Колкото по-недъгаво, толкова по-самовлюбено. Станалото – станало. Сред Вселената такава грешка е незабележима. Да му мисли грешката.

 


напред горе назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]

 

© Мария Станкова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух