напред назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]



Двадесет и три глави


Това, че съм сама не ми пречи. Тъжното е, че всички се страхуват да останат насаме със страха от самотата. Страхът е заразен. Милиони хора, заразени със страх. Страх от провал, от смъртта, от самотата, от липса на внимание, от липса на обич... Деца, заразени със страх. Деца в детски градини, за да не са сами. Деца в казарми, за да не са сами. Големи хора в големи здания, натъпкани до тавана със страхове. Готов си на всичко, само и само да не останеш сам, незабелязан. Искаш да умреш не сам. Искаш да те наблюдават, поощряват, да се възхищават на уникалността ти. Съгласен си да те тъпчат, да източват жизнените ти сокове капка по капка, да те гонят със стадото по голи баири, но да не си сам. Каквото и да направиш, все да е пред очите на обществото. Такива лайна са се разляли наоколо и не от друго, все от пустия страх. Дори вратите на клозетите не се заключват. Няма къде да се усамотиш. Животът не е пригоден за сам. Колко ли живеят паяците? Трябва до проверя.

Двете ми приятелки ловуват и са така превъзбудени от новите усещания, че почти не се срещаме. Аз пък си имам сутрешна песничка. Пикасо я беше измислил специално за мене. Пееше ми я преди да се пренесем сред лавандуловите полета.

 

Аз: Колко съм умна, хубава и добра.

Хор: Колко си умна, хубава и добра.

Умна и хубава, умна и хубава,

умна и добра.

 

И Пикасо го няма... Но мога да опитам да половувам. Защо пък да не опитам? Лошото е, че уловът ми не остава достатъчно дълго на този свят, та да му се порадвам. Е, и това е предимство. Не си омръзваме. Нямаме време да се намразим. Избирам си една чудесна вечер и оставам сама в барчето на евтин хотел. Гледам като котка пред миша дупка, т.е. с разбиране. Тези жизнени, мърдащи и шумолящи твари са доста интересни. Женен, неженен, път, писмо. Щастие, нещастие, път, писмо. Женен. Обяснимо женен. Освободен от издайническата халка, а тънката бледа ивица се правя, че не забелязвам. Изживява се като мъж и половина. Мъж и следа от халка от брачна верига. Мъж с халка на носа, на врата, на ушите, на ципа на панталона. Поканвам го. Играем честно. Докато е само игра, е добре. Смее се прекалено силно и неискрено. Защото не си е вкъщи. Там не се смее. Иска да споделя мъжките си недоволства. Попаднал е точно там, където трябва, аз умея да слушам. Предлага ми нощ в хотелска стая. Аз ме предлагам цената. Кима с глава. Глупак. Нощите в хотелски стаи, зад гърба на някоя изядена от съмнения съпруга не струват и пет пари. Това са нощи наказания за мъжете с халки на носа. Увеличавам цената. Съгласен е на всякаква цена. Къде ще ходи да не се съгалси? Удоволствията-наказания струват скъпо, но после ще има да разказва между приятели, да се страхува от трипер, да се чувства умен, хубав и добър. Ще плати и по-висока цена, за да се убеди, че е изпитал нещо различно, а то - същото. Няма разлика между собствена и чужда жена, глупако! Всички жени са собствени! Не го казвам на глас... клиент е. Не му казвам, че от носене на халката е оглупял. Не му казвам, че се поти и мирише на страх. Поръчва по още едно пиене и започва да нервничи. Значи ще трябва да става рано. Влаковете за дома тръгват по тъмно. Което не е "у дома", е никъде. Никъде е тъмно място. Разбирам го този човек. Аз винаги съм на тъмно. Качваме се в стаята. Паля всички лампи и го съсипвам от притеснения. Греховете също трябва да си стоят на тъмно. Идва ми да се изхиля право в уплашените късогледи очички, но се държа професионално и не го правя. Прибирам първо парите. Гася половината лампи и разхлабвам напрежението. После ме приспиват заучени думички за вълшебна нощ и притеснени сексуални напъни. Човекът си плаща за една свободна нощ и има всички права на купувач. Подпомагам правата му, но въпреки това не се справя с покупката. Нищо. Вкъщи ще си възвърне самочувствието. Тази нощ остава завинаги в Никъдето. Хваща го пиенето и аз мога да си тръгна. Навличам дрехите си и се сещам какво са ме учили. Връщам се и го ухапвам лекичко и професионално. Къде е ухапан? Изненада! Малка съпружеска изненада. Нещо като дружеска шегичка. Целувчица от тъмното. Така е. Всичко се плаща. Тръгвам по тъмните улици. Все едно, че съм си у дома. Уличните лампи само отклоняват пътя за никъде. В чантата ми има много пари. Можех да взема всичките, но никога не бих го направила. Не е професионално. Някой изяде една част от зимнината си за една нощ. В хотелска стая, на хотелско легло. Със столична непозната. Столика непозната. Столична курва от хотелско барче... Няма смисъл. Колкото и да се обвинявам и да се обиждам, не ми става по-леко. Реших - направих го! Дори казано направо, не носи удовлетворение. Носи пари. Има за една лисица. Има и за шунка на котето. Имам много пари, но продължавам да ходя пеша. Имам си принципи. Винаги ходя пеша до едно точно определено място и от там взимам такси до крайния квартал, където се намира "у дома". Домът ми е на близките. Отношенията ни станаха прекалено далечни за близки хора. Защото не работя, не се омъжвам, не нося пазарски чанти, не мия чинии и прозорци. Котката ми е близка. Нито упреква, нито се напъва да си обяснява поведението ми. Как да не й купя шунка!

Предимството на парите е, че можеш да купуваш любими неща на любими същества. Пари винаги мога да си доставя. За осигуряване на справедливост парите нямат значение. Не всички мислят така...

 


напред горе назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]

 

© Мария Станкова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух