напред назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]



Двадесет и осем глави


В крайна сметка, Господ разполага. Вярвам в Божието разположение. Знам, че няма да ме остави с недовършена работа. Господ дава ръце на хората, за да си вършат собственоръчно работата. И други работи дава, но никой не ги оползотворява както трябва.

От известно време не стоя пред огледалото в банята. Имам чувството, че очите ми са сини. Искам да ги сваля от лицето и да измия този воднист цвят под силна струя вода. Иначе съм добре. Справедливостта ми е нахранена и приспана. Минавам от време на време да погледна да не си е отвила гърба. Гледам и да не се задуши. Болките трябва да дишат, за да зараснат. Те са открити рани. Грижа се и за болките си. Прибрах драната си, струпясала същност. Цялата е в цикатрикси. Препоръчвам пластична операция. Все повтарям на болните вътре в мен: Животът е прекрасно място! Трябва да оцелеем.

Излиза, че животът наистина е прекрасно място. Всички ме питат как живея без работа и пари. И аз се чудя как го правя, но го правя добре. Жива съм. Очертава се да остана детето на мама и татко завинаги. Не е приятно да си зависим, но имам толкова малко нужди, че просто е смешно да говоря за тях. Преди да се превърна в ангел неземен, отивам в един женски метох. Ще опитам да стана послушничка.

Манастирите са приказни оазиси на Божественото присъствие. Казват, че Бог го няма. Не знам. Виждам райска градина и чувам тишината да пее. Събуждат ме славеи зад каменни зидове, зад ниски дървени вратички, сред недокоснати треви расте като дребен паразитен храст дървото на познанието. Сърцето ми пее с монахините сутрешни молитви и болките ми отлитат в нищото. Да. Този рай е единственото място, където мога да остана насаме с ранената си справедливост. Но! Винаги има НО. Но, за да остана тук, не бива да съм пожелавала смъртта на ближния. Смъртта на ближния съм я вкусвала. Според църквата всеки е ближен. Не го вярвам. С Бог бих се разбрала по този въпрос, но с църквата не мога. Разделям се с рая. Поредното място, от което си тръгвам сама.

Имам толкова малко нужди, че не съм и бедна. От мене в тази държава не става нищо. Когато пиенето пречи на работата - смени си работата. Когато нямаш място в една държава - смени държавата. Нищо не се е променило. И сегашните гимназисти искат да избягат в Австралия. Следващите също ще искат. И по-следващите. Преди е било много лесно. Не му харесват на едно племе земята и съседите, вдига си палатките и се преселва на друго място. Основава си нова държава. Земя дал Бог. После хубавите парчета ги налапали хубавите племена и си ги пазели като живота. На обречените да го духат, им останала обречена земя и те можели да си основат само обречени държави. Колкото по-обречени, толкова по-курназ.

Къде да отидем да си основем една прилична държавица? Шепа хора сме ние, обречените. Гледам картата на света. Сахара и Хималаите стоят празни. Я срещнеш човек на квадратна миля, я не. Няма синеоки хора, няма загрижени партии, няма дори обикновени хора за една манифестация. Две прелестни места на земното кълбо. Предимството на Сахара е, че можеш да си строиш пясъчни кули до побъркване и няма кой да ти ги настъпи. Има свободни места и в блатистите области по течението на Амазонка. Но там пък има пирани. Рибки-пиранки, хора-пиранки. Едните ръфат тялото, другите душата. Хигиенисти на природата.

Брат ми гледа рибки-неонки. В отново общата ни стая мирише на застояла вода и разбити лични животи. Не му е лесно. И той остана с диплома и нищо друго. Разбирам го, но не мога да му кажа колко е просто, колко малко усилия се изискват, за да се събуди справедливостта. Трябва сам да си открие главния корен. Сам. Виж, ако злото го настигне и го заплаши...

Котката ми изчезна. Търсих я много време. Намерих една ранена. Кръстих я Стана. Не е моята котка, но ще си свикнем. Не е човек, ще се разберем. Вечер й пея: "Станиното лице, мамо, на лимон мирише. На лимон мирише, мамо, и на жълта дюля." Мисля, че й харесва. Пея й "Разболя се лисичката". Харесва й.

 


напред горе назад Обратно към: [Наръчник по саморъчни убийства][Мария Станкова][СЛОВОТО]

 

© Мария Станкова. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух