Тревата, по която стъпваме

• Да подготвиш хиляди частици...


• Мигновения

    Светлината струи...
    Защото ти Го одобряваш...
    О, радост от избликнала вода!...
    Ти искаш и даваш...
    Зелени светове...
    Любов...
    В очите ти - две капчици роса...
    Еднакво са високи...
    Самотникът...
    И четирите сезона са в стаята...
    Във вазата...
    Светлина...
    Денят ни...
    Ако пътят Оттатък...
    Не че не искам да се приземя...
    Няма смисъл...
    Бялата лястовица...
    Несбъднатото също има извор...
    Зрънце в пръстта...
    Зелено, зелено...
    Знакът за равенство...
    Как ще се докоснем с теб...
    Най-точни сме в прицела...
    От един връх...
    В тъмното...
    Гласовете, които ни будят...
    Сънят ми...
    Умира...
    Вятърът...
    Тези облаци...
    Мъртви са под срутените тухли...
    Отива си денят...
    Очите ми са...
    Сънят пребърка джобовете...
    Горе - от малко клонче...

• Праха на дните

    Сезони
    Свят
    Участ
    Птицата
    Д., който пише разказ за една смокиня
    Жената на прозореца
    Река
    Благословен праха
    Пердета

Обратно към: [Милка Стоянова][СЛОВОТО]

Източник: Милка Стоянова, Тревата, по която стъпваме, Писателско дружество - Бургас, 1998. ISBN 954-9697-06-1

© 1998 Милка Стоянова. Всички права запазени!