напред назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]



Валпургиева нощ


(Планината Брокен, нощта срещу 1-ви май. Огньове. Събор на нечистите сили в живота и литературата. Обсъжда се приемането на Алек Попов в Съюза на демоническите писатели.)

 

УЧЕН ГАРВАН (не онзи на По, но може би негов братовчед): ... Без съмнение Алек Попов е романтическа натура. Любовта му към тайнственото, болезненото и ужасното издава една погнуса от тривиалността на т.нар. "нормален живот". Вярвам, ще се съгласите с мен, че неговите герои са скучни и посредствени, че необичайните им смърти предизвикват у читателя не страх и състрадание, а насмешка и дори задоволство. Попов е романтически антихуманен, доколкото при него човекът не е предмет, достоен за красиви или възвишени чувства. Нощта, смъртта, отвъдното ­ ето пред какво благоговее този тип писател.

 

ЛЮС ИРИГАРЕ (прикрепя през кръста подпийналата МЕРИ ШЕЛИ): Че мъжът неспособен е да ражда, знаят даже и децата. Ще кажа също, че неговото удоволствие е винаги извън тялото му и въображението му се върти в порочен кръг от вагинални заместители ­ гроб, жена, чудовище, поглъщане, изсмукване, изпиване и тъй нататък. Изгубена за него е мистиката на окръгленото самонаслаждаващо се тяло. Добро момче е Алек, но като всеки мъж е имитатор.

 

ТИРЕЗИЙ: Абе не е баш тъй, ама айде...

 

ЛЕСЛИ ФИДЛЪР (виден американски ентусиаст на постмодернизма): За мен позоваването на романтическата традиция в случая с Алек Попов е крайно немотивирано. "Мръсни сънища" заличава границата между "високо" и "ниско" изкуство, между сериозно и развлекателно четиво ­ граница, която романтизмът въпреки неприязънта си към класицистичната строгост на свой ред възпроизвежда чрез понятието за гения. При Алек Попов срещаме едно чисто постмодерно разказване заради самото разказване, заради удоволствието от разказването и четенето ­ удоволствие твърде дефицитно в българската литература. Цитиран е жанровият модел на готическия разказ, без обаче да се търси някаква метафизична "дълбочина" в свръхестественото. Това е една "повърхнинна" литература, надсмиваща се над "високите" послания, които в тази страна са омръзнали на всички.

 

ЙОРДАН ЕФТИМОВ : Стига с тоя постмодернизъм, стига с тия глупости! Безпокойството, любопитството, спомнянето на детското фантазиране прави литературата фантастическа, т.е романтическа. Четете бат’ Цецо бе, хора, четете и македонските литературоведи, пък тогаз вземайте думата!

 

ИВАНЧО ЙОТАТА: Алека Попов го знае и люби целий български народ, ще рече, той не е постмодернист и прочия... Да не маскарим човека, демек...

 

ТЪМНАТА ПОЛОВИНА: Вярно е, че разказчетата се четат леко, но когато са във вестник пуснати. Събрани в книга, нещо много си приличат, виждаш формулата им на правене. Всеки от тях е изграден около едно-единствено ефектно хрумване, което означава, че могат да бъдат пренаписани като стихотворения, но не и като роман, където се изисква продължително задържане и нагнетяване на напрежението...

 

ГРЕТХЕН : Като в любовта! Ха, ха!

 

I ВЪРКОЛАК: Всъщност Алек Попов буквализира поетическата стратегия на символизма. Програмен в това отношение е разказът "Случайна магия". Припомням: "Идеалната магия е идеалният символ". Чрез демоническото се пародира така бленуваното "преминаване отвъд думите". Символът се оказва средство не за предаване на съдържание-смисъл, а за правене на неща с думи. Т.е. можем да четем Алек Попов и като адаптирана версия на Ивайло Дичев с неговите "Буквализми".

 

II ВЪРКОЛАК: Нещо повече. Магията е идеалното перформативно изказване. И на тематическо, и на тропологическо ниво разказите на Алек Попов маркират скъсване с традицията на миметичния, констативен или "реалистичен" тип изказ. Постмодерни (може би!) като наративна техника и жанрова филиация, те са типично модернистични по идеология ­ доколкото за европейския модернизъм е характерен именно отказът от репрезентацията в полза на перформативното "правене".

 

ЛОТРЕАМОН: Модернист ­ как ли не?! Та тоя пич го е срам да вземе на сериозно ключовите концепти на модернизма ­ пола, подсъзнателното, езика... Модернизмът е преди всичко обсебващ проект, съсипваща работа по отварянето на нови дискурсивни полета. Шрапнелите на месианското, избухващи в историята и т.н.

 

ЗАХАРИ СТОЯНОВ (сърдито): Е, те с тоя модернизъм докарахте на власт комунистите, да му еба майката!

 

ХАБЕРМАС: Какво мърмориш там бе, дъртак смотан! Какво все модернизацията ви е виновна? Не ви била по натурата формалната рационалност на Запада, лачените чепици ви убивали на широките табани...Аман от вашата славянска душа и национална специфика! Носталгия по "топлите" връзки и органичния социум, а? Забравихте вий кога серяхте по дворовете, щото не знаехте какво е това нужник...

 

КОТАРАКЪТ БЕГЕМОТ (скача на крака и вика колкото му глас държи, като сочи към ХАБЕРМАС): Аз го познавам този гражданин, той продаваше есетра втора прясност на Садовая! Дръжте подлеца!

 

(Суматоха. Масово сбиване. Някой ритва огъня и безброй пърлещи искри се разлетяват из тъмното. Крясъци и викове.):

­ Ей сега ти изпих кръвчицата!

­ Махни си ръчищата, дяволе проклети, аз да не съм ти романтичка!

­ Смерть!!!

Време е да си тръгвам. Зад един храст виждам Мишел Фуко и Юлия Кръстева да си говорят тихичко.

 

АЗ: Ами вие? Какво ще кажете за Алек Попов?

 

ТЕ: Нищо. Не сме го чели. Но нека пише.

 

АЗ: Ами аз?

 

ТЕ: Пиши и ти!

 

АЗ: Добре.

 

1994

 

Алек Попов, "Мръсни сънища", издателство "Репортер", С., 1994

 


напред горе назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]

 

© Бойко Пенчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух