![]() ![]() Turning Away From the OriginТова е първата книга на Ани Илков, която успява да ме задържи на достатъчна дистанция от себе си, за да бъда в състояние да опитам някакво говорене върху нея. Говорене върху нея и върху дистанцията. Веднага се питам дали "Етимологики" се упражнява в отчуждаване от онова, което авторът би нарекъл "постмодернизма на Младите", или в аскеза, в отричане от всичко, което твърде лесно бива побирано в уж самоочевидната сигнатура "Ани Илков". И за да бъда съвсем ясен: струва ми се, че "Етимологики" иска да ни откаже от улегналите ни интуиции, четящи Ани Илков през "постмодерните" категории на интертекстуализма, пародията, пастиша. До голяма степен това не е "новата книга на поета", а метапоетически инструктаж, заставящ ни да го четем по друг начин. (Всъщност "Етимологики" е съставена от цикъла "Имена и животни" от първата книга на А.Илков "Любов към природата" (1989), цикъла "Любовници", появил се в единствения брой на алманаха за литературен авангард "Литавра" (1991), а впоследствие издаден като библиофилско двуезично издание, и цикъла "Роботи", публикуван в "Литературен вестник".) С преиздаването точно на тези текстове Ани Илков ни заставя да се запитаме дали изобщо сме го разбирали досега, след като интерпретативни ключове като постмодернизма и палинодийното обръщане към/на Възраждането очевидно в случая не сработват. Дали това не е властно себезаличаване, "упражняване в деперсонализация" чрез опитването на един "чист език", без национални и литературни тематично-интонационни товари? От "Имена и животни" към "Любовници" и "Роботи" ние настойчиво биваме въвличани в наивното, в младенческата учуденост и трогнатост от света, който просто-става-пред-нас. Без памет така най-грубо може да бъде предадена екзистенциалната опитност на книгата. (Което пък означава, че заглавието е част от някаква иронична рамка, която не е експлицирана в книгата.) Безметежна, протяжна зачуденост пред ставането на света това е, което сменя взривното сгъстяване, взаимопроникването на паметта на тялото и паметта на езика в предишния Ани Илков. И тази смяна за мен е по един болезнен начин важна.
Най-лесно и безопасно би било да изтълкуваме "Етимологики" цинично като събиране на преводимото от Ани Илков. Продължавайки в тази посока, трябва да маркираме още едно важно отказване от това да бъдеш поет на българските начала, на пра-произхода, в който имената и животните са още слети. Удвояването на всяко стихотворение с английския му превод идва да подскаже за неговата неукорененост, за способността му спокойно да се рее (както летят любовниците или плуват в небето кораби и роботи) отвъд езиковата сраснатост. Казано не с екзистенциални, а с литературноисторически метафори, този идиом силно клони към авангарда от годините на кубизма струва ни се, че разпознаваме стремежа да се освободят скритите "чисти структури" на ежедневния език, който, освободен от тематичните и синтактични правилности, ще изяви немислимото, управляващо мислите и говоренето ни. Само че преводачът Валери Чуков като че ли първо е изравнил фино подпъхваните аграматизми и асемантизми в един равен colloquial English и след това е прибавил към книгата някаква шеговитост, която е външна и на текстовете, и на композицията, и на всичко. "Игрите" около корицата (неволни), бележките под линия и отзивите в края остават чужди именно на новата, подчертавам новата, сериозност на "Етимологики"те. Сериозността на постиндустриалния младенец. Изтласкала някъде извън (или преди) Аза болезнеността от изгубването на човешкото в механично-геометричното, книгата оставя усещане за приятна хладина хладината на полирана маса или застелено с чисти чаршафи легло. Езикът отразява обратно навътре ужаса, а навън връща сенки и очертания, съзерцавани с невинно изумление.
Мнителният четец би казал, че тази рецензия е "разбиваща". Внимателният пък ще забележи, че сякаш отправяме към Ани Илков две несъвместими обвинения че се е отказал едновременно и от "игривостта" на постмодернизма, и от "сериозността" на дълбаенето в подмолите на паметта и езика. За тренирания в западните теоретически парадигми това сигурно е така. За нас обаче двете бяха едно и също. А що се отнася до другото никой не може да обвини Ани Илков. Аз лично просто се опитвам да го разбера. Поне този път.
октомври 1996 Ани Илков, "Етимологики/Еtymologicals", преводи Валери Чуков, ИК "Жанет 45", Пловдив, 1996
![]() ![]() ![]()
© Бойко Пенчев. Всички права запазени!
|