Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]

Това е първата книга на Ани Илков, която успява да ме задържи на достатъчна дистанция от себе си, за да бъда в състояние да опитам някакво говорене върху нея. Говорене върху нея и върху дистанцията. Веднага се питам дали "Етимологики" се упражнява в отчуждаване от онова, което авторът би нарекъл "постмодернизма на Младите", или в аскеза, в отричане от всичко, което твърде лесно бива побирано в уж самоочевидната сигнатура "Ани Илков". И за да бъда съвсем ясен: струва ми се, че "Етимологики" иска да ни откаже от улегналите ни интуиции, четящи Ани Илков през "постмодерните" категории на интертекстуализма, пародията, пастиша. До голяма степен това не е "новата книга на поета", а метапоетически инструктаж, заставящ ни да го четем по друг начин. (Всъщност "Етимологики" е съставена от цикъла "Имена и животни" от първата книга на А.Илков "Любов към природата" (1989), цикъла "Любовници", появил се в единствения брой на алманаха за литературен авангард "Литавра" (1991), а впоследствие издаден като библиофилско двуезично издание, и цикъла "Роботи", публикуван в "Литературен вестник".) С преиздаването точно на тези текстове Ани Илков ни заставя да се запитаме дали изобщо сме го разбирали досега, след като интерпретативни ключове като постмодернизма и палинодийното обръщане към/на Възраждането очевидно в случая не сработват. Дали това не е властно себезаличаване, "упражняване в деперсонализация" чрез опитването на един "чист език", без национални и литературни тематично-интонационни товари? От "Имена и животни" към "Любовници" и "Роботи" ние настойчиво биваме въвличани в наивното, в младенческата учуденост и трогнатост от света, който просто-става-пред-нас. Без памет ­ така най-грубо може да бъде предадена екзистенциалната опитност на книгата. (Което пък означава, че заглавието е част от някаква иронична рамка, която не е експлицирана в книгата.) Безметежна, протяжна зачуденост пред ставането на света ­ това е, което сменя взривното сгъстяване, взаимопроникването на паметта на тялото и паметта на езика в предишния Ани Илков. И тази смяна за мен е по един болезнен начин важна.

Най-лесно и безопасно би било да изтълкуваме "Етимологики" цинично ­ като събиране на преводимото от Ани Илков. Продължавайки в тази посока, трябва да маркираме още едно важно отказване ­ от това да бъдеш поет на българските начала, на пра-произхода, в който имената и животните са още слети. Удвояването на всяко стихотворение с английския му превод идва да подскаже за неговата неукорененост, за способността му спокойно да се рее (както летят любовниците или плуват в небето кораби и роботи) отвъд езиковата сраснатост. Казано не с екзистенциални, а с литературноисторически метафори, този идиом силно клони към авангарда от годините на кубизма ­ струва ни се, че разпознаваме стремежа да се освободят скритите "чисти структури" на ежедневния език, който, освободен от тематичните и синтактични правилности, ще изяви немислимото, управляващо мислите и говоренето ни. Само че преводачът Валери Чуков като че ли първо е изравнил фино подпъхваните аграматизми и асемантизми в един равен colloquial English и след това е прибавил към книгата някаква шеговитост, която е външна и на текстовете, и на композицията, и на всичко. "Игрите" около корицата (неволни), бележките под линия и отзивите в края остават чужди именно на новата, подчертавам ­ новата, сериозност на "Етимологики"те. Сериозността на постиндустриалния младенец. Изтласкала някъде извън (или преди) Аза болезнеността от изгубването на човешкото в механично-геометричното, книгата оставя усещане за приятна хладина ­ хладината на полирана маса или застелено с чисти чаршафи легло. Езикът отразява обратно навътре ужаса, а навън връща сенки и очертания, съзерцавани с невинно изумление.

Мнителният четец би казал, че тази рецензия е "разбиваща". Внимателният пък ще забележи, че сякаш отправяме към Ани Илков две несъвместими обвинения ­ че се е отказал едновременно и от "игривостта" на постмодернизма, и от "сериозността" на дълбаенето в подмолите на паметта и езика. За тренирания в западните теоретически парадигми това сигурно е така. За нас обаче двете бяха едно и също. А що се отнася до другото ­ никой не може да обвини Ани Илков. Аз лично просто се опитвам да го разбера. Поне този път.

октомври 1996

Ани Илков, "Етимологики/Еtymologicals", преводи Валери Чуков, ИК "Жанет ­ 45", Пловдив, 1996

Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]

© Бойко Пенчев. Всички права запазени!