напред назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]



Похвала за мъжете на Възраждането


(даскалски стихове)

 

 

Николай Аретов за Възраждането книга написа,

в нея вехти идеологии изтънко бастиса,

 

а за новите работи всичко аз не мога сега да ви изкажа,

но друг път по-пространно пак ще се изприкажа,

 

защото Възраждането, речи го, е важно и мило

и тепърва ще се види дали е свършило.

 

А че българите със история се замислят

и като произход в една или друга парадигма вписват

 

това Николай доброучен като Паисиева линия отбелязва,

и за Ренесансовата и прославянската тенденция на място

приказва

 

пък "индоевропейската" за най-накрая в първа глава оставя.

(Знай се, Раковски душевна пища на умнострастни мъже дава.)

 

Възраждането като трансфер на ценности, стилистики и печали

е идея, за която книжовното племе е вече узряло

 

(вж. на Сашо Йорданов книгата за това как било е

при модернизма ­ превръщане на чуждото в свое),

 

което ще рече, дето Възраждането продължава

но дали тогава Възраждане това е

 

или некаква друга дума ще требе да тражим

за тоз пренос-превоз достозначително важен.

 

Аретов към големи теории позитивистично нехае

и книгата му удържа едно занимателно траене

като ягне с пълнеж от факти и разкази вкусни

на тежка трапеза с имотни стопани и гуслари изкусни.

 

Дебатът за класиката тук се следи,

дали само на Шилера балтонът добре ни стои,

 

или прилично е онуй, което на снагата ни става

(тук срещу Стивън Кинг Нешо Бончев май лавва).

 

За да уясни как белетристиката свой жанров канон

конституира,

Аретов на преводите разчита и в авантюрното се въвира,

 

че то май разбра се, неистовата литература на романа е база

и това на теоретиците играта разказа.

 

Накрая рецептивистко показнo ни се предлага,

образите на Русо и Волтер как се били слагали,

 

то ще рече как сме си Просвещението видели

и какво от текстовете на Модерността прочели.

 

Та така книгата рекох да похваля,

че съм и ази на таз тема разпален,

 

с умение крехко и умишление слабо,

но добро е за тез времена да говорим смирено и хлабаво;

 

какво е излязло, четецът сега ще отсъди,

пък пак ще си викна "Да бъде"!

 

1995

 

Николай Аретов, "Българското Възраждане и Европа", ИК "Кралица Маб", С., 1995

 


напред горе назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]

 

© Бойко Пенчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух