напред назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]



Пограничната библиотека


"Погребаните книги на Възраждането" на проф. Иван Радев сякаш онагледява и текстуализира предела, до който опира споделяното от мнозина желание да се "изчерпи" във всеобхватността на един тотален поглед/наглед цялата българска литература. Книгата се самопосочва като скромен, но акуратен пътеводител из териториите, където в нощта на ненаписаното просветват само искриците на заглавията ­ "обявените, но неиздадени" книги на Възраждането очертават самата граница, отвъд която Литературата се скрива в своята неявеност. Една "Смесна китка", от чиито цветя е останало само името: "Фанариотски тайни и български страдания", "Старец Стати", "Весела смърт"...

В увода си Иван Радев отстоява тезата, че знанието за изгубените или планирани, но ненаписани книги допълва и съществено коригира картината на литературния живот на Възраждането. Това особено важи за обявените преводни книги, където имената на автори като Гогол, Дикенс, Чернишевски проблематизират представата за възрожденската взряност в сантиментално-сензационното четиво. За нас обаче стойността на този Пътеводител е не толкова в потенциалните "допълнения" и "корекции" към картината на тази литература, а в процепите, които отваря към другата литература, която е винаги по-голяма от написаната. Литературата, в която Романът започва не когато "Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора...", а в едно незапомнено от никого "там":

Глуха и страшна нощ покривала село Калофер. Нийде душа жива, нийде говор човешки. Спи селото, спи добитъкът, спи и всяка земна гадина, спят даже и самите дървета... Богатият, сит и пиян от богатата си трапеза, заровен в меката си постелка, тежко му на стомаха, спи и сънува лоши сънища. Свинята му, сита и пияна повече от самия си стопанин, спи и тя и сънува или нож, или кочина. Сиромахът, убит и утруден от целодневната си работа, недоял, недоспал, леко му на стомаха, спи и той и сънува, че ангели божии го носят в небесата, и той гледа на земята и на голите си деца, па си дума: лошо на земята, тежко на земята за "сиромаха". Магарето му, недояло, недопило като самия си господар, и то спи и сънува зелена поляна, горещо слънце, и там магарета и магарици, чешат се едно друго по вратовете. Но клетото, клюмне глава, удари бисерови зъби у празната ясла, стресне се и пак види самар на юнашка снага, юлар на философска глава... Замисли се, па си каже: живот, магарешки свят!.

Това е началото на Ботевия роман "Змей", единствено оцеляло в паметта на брат му Стефан и ние никога няма да разберем дали е "запомнено" или несъзнателно компилирано от повтарящи се Ботеви топоси. Както ще продължи да ни гложди любопитството на какво се явява предизвестие змеят ­ дали на темата за "борбата със суеверията", с която се занимава първият български роман "Жертви на предразсъдъка" на Ангел Горанов (1885) и където по сложен начин се вписва АнтонСтрашимировия "Змей", или пък на романтическия, сватбуващ с възвишеното, Змей на Петко Тодоров. И така нататък, и така нататък ­ ненаписаното се оказва не толкова граница, колкото начало на някакви питания, на нови заплитания в неизвестното. Знанието за "погребаните книги" търси своето ново епистемологично поле, заплашвайки да се превърне от скромно "приложение" в хлъзгава деридианска "притурка". Под трудолюбивия филологизъм на книгата на Иван Радев дреме, винаги готов да възпламени наличностите, радикалният порив към пренаписване на Възраждането, което е единствено постижимата форма на онази цялостност, към която простото прибавяне на забравени автори с цел "обогатяване на картината" така и не смогва да ни приближи.

Впрочем "Погребаните книги на Възраждането" е първа книга от цяла поредица, озаглавена "Орис" и посветена на "малките книги", на личностите и явленията, "останали в гънките на "голямата история" ­ "Летопис на поп Йовчо от Трявна", "Повествование за страдания Болгарии в лето 1821"... За съжаление книгите от Велико Търново достигат до новата ни столица по-трудно, отколкото през Възраждането и ориста на малките книги засега остава неизвестна за нас. Дано само не бъдат включени в някой бъдещ индекс на погребаните.

 

септември 1995

 

Иван Радев, "Погребаните книги на Възраждането", издателство "ПИК", Велико Търново, 1994

 


напред горе назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]

 

© Бойко Пенчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух