напред назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]



За "македонския въпрос" и за българския


Издания като в. "Пиринска Македония" и алманаха "Македонски книжовник" изглеждат априори изключени от българското медиа-пространство. Те функционират в някакво конспиративно поле, чиито параметри са зададени от патоса на "лошото" македонстване. По отношение на македонския въпрос работи един "режим на истина", който автоматично класифицира като "предател", или в най-добрия случай като "луд", "редактора-стопанин" Славе Македонски и малцината му сподвижници. По презумпция в българското комуникативно пространство не може да звучи антибългарска реч ­ а в изданията, за които става дума, тя откровено е такава.

Може да се приеме, че тоталното маргинализиране на автономисткия дискурс е плод на целенасочена политика, съзнателно държаща казванията на хора като Славе Македонски извън всякакъв възможен публичен дебат. Не трябва да се допусне, сякаш ни казва някой, "македонският въпрос" да се превърне във въпрос, защото самото признаване на съществуването на антибългарски умонастроения у български граждани е вече политически акт с непредвидими последици ­ "разделяне на нацията", "услуга на чужди интереси", "заплаха за националната сигурност" и т.н. Последователността, с която се провежда тази политика, държи "автономистите" в абсолютната маргиналия. Именно тази последователност обаче ни кара да търсим и друга, нерационална мотивация ­ невъзможно е един рационален принцип да обуслови такова единодушие.

Алманахът "Македонски книжовник" предизвиква едновременно смях и погнуса, интерес и възмущение. Амбивалентността на чувствата подсказва, че може би срещаме нещо изтласкано, забравено и сега завръщащо се, маскирано като чуждо. Ако се абстрахираме от патоса, в алманаха лесно ще разпознаем възрожденския модел на смесения сборник ­ тук сякаш наистина има всичко: политически декларации, футбол, легенди, портрети и списъци на "народни светци", романи и история, историйки и сънища. Това е ниското четиво от времето преди да се появи разграничението "високо ­ ниско". В "Македонски книжовник" свободно се псува (което изглежда оправдано от разискваните теми), но и свободно се разказват мръсни вицове (които са сякаш самодостатъчни). Тук можеш да нарисуваш мустаци на "караконжерката английска" Мерсия Макдермот и след това да се подпишеш като "чичо Ичо Кресненски". Но връщането към възрожденското разноречие не е само на жанрово, но и на идеологическо равнище. Свободните съчинения на тема история, ритуалното обругаване на чуждите етноси, почти трогателното самозалюбване ­ дори стилистиката изглежда подозрително позната.

Македонци сме, мамка му! Нозе, глава, раце, кръв, сръце, сичко ни македонско. Сполай на дедо Господ, оти ни е македонци предопределил при сотворуването на свето. Македонки са ни здобивали и рунтави македонци сос големо задоволство майсторили. (из "Пиринци пишуват луто писмо").

Дори езикът странно се колебае между българската книжовна норма, възмечтаната македонска реч и примирението с диалекта. Дали удоволствието-отвращение не идва тъкмо от това, че се навеждаме към собственото си раждане, към упойващите миризми на гърнето, където сред басни, сънища, резигнации и пъчене къкри бъдещото българско (или македонско) национално съзнание? Затова ли бързаме да затръшнем капака ­ защото се подсещаме, че може би и собственото ни национално "осъзнаване" не е било толкова чисто и достолепно, както ни се иска да бъде. И не е ли "изрязването" на Славе Македонски-Табут от културното пространство скрита авторепресия?

За мен възбраната за дебат върху "македонския въпрос" е част от отказа за обсъждане на собствения "произход".

 

В."Пиринска Македония", изд. Славе Македонски-Табут, алм. "Македонски книжовник", изд. Славе Македонски-Табут

 


напред горе назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]

 

© Бойко Пенчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух