напред назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]



Приключване с Възраждането


Възраждането свършва. Не защото най-сетне навлизаме в Модерния свят, напротив. Българското Възраждане приключва неуспешно и обществото стремително се носи назад, превърта историческия часовник в обратна посока, за да стигне до точката на раждането си. И на изчезването. Руши се общият ценностен свод, губи се видимостта на интегративите, конституиращи нацията. (Което, от една страна, е добре.) Само че нацията се разпада не за да даде път на гражданското общество, а за да затвори всички публични пространства, приковавайки ни към принудителния интимитет на телесните, "топли" микрообщности от семейно-групово-мафиотски тип. Всекидневният живот се организира по своему и обръща гръб на т.нар. "обществено-политически живот" и обслужващите го медии. Умира идеята за общо благо, с която бе събудена за живот българската нация, умират Вярата и Надеждата като екзистенциални категории, в които обществото мисли себе си и своето бъдеще. Умира епистемологическото условие на категорията "общество", умира самото общество. Ние да сме живи и здрави.

 

ноември 1996

 


напред горе назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]

 

© Бойко Пенчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух