напред назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]



Генеалогия на Аза


Съчинението "Вагнер в Байройт" е едно видение за собственото ми бъдеще, докато "Шопенхауер като възпитател" е моята най-съкровена история, моето раждане.
Фридрих Ницше, "Ecce homo"

 

Раждането като освобождаване от топлата тиня на небитието, като отделяне от непресъхващата гръд на Времето. Раждането като събуждане на волята срещу "сляпата власт на действителното", като интелектуално упражнение, раздиплящо подмолите, гънките и удобствата на безметежното пред-съществуване. "Случването" на субекта в процепа на "несвоевременното".

Така самосъздаващият се човек с търпелива сериозност се отграничава от "епохата", с която по случайност се е оказал преплетен.

Враждебността му е насочена тъкмо срещу онова, което е наистина у него, но всъщност не е той самият, а именно ­ срещу нечистото хаотично натрупване на всичко, което не ще подлежи никога на смесване и съединение, срещу погрешното запояване на своевременното с несвоевременното. ("Шопенхауер като възпитател").

Стоическата аскеза, преобърната като очистване от невидимите стигмати на властта и "действителността". Ницше разобличава фалшивата разумност на модерната цивилизация, една разумност без смисъл и дълбочина, симулирана от стадния прогресистки оптимизъм и възпроизвеждана от инстанциите на "съвременната образованост", "историческото чувство" и "общественото мнение". Субектът при Ницше се полага като "друго" на стабилния, изтъкан от Хегелиански закономерности ред на света, зейва като отвор, през който изтича лошата протяжност на "обективния процес", за да се открои извънвременната монументалност на гения.

С "Несвоевременни размишления" започва Ницшеанското демистифициране на дисциплиниращите практики, отпечатани върху частното тяло. Стратегията за очистване/превъзмогване на човешкото се инструментализира като критически анализ на привидностите, отделящи Аза от Дионисиевския екстаз на битието. Така от самовъзпитателните техники, упражняващи тялото в непримиримост към пронизващата го отвътре мрежа на властническите отношения, се ражда генеалогическият подход към морала.

Пълната дестилация на човешкото обаче означава и ликвидиране на човека като такъв. В "Размишленията" проблематичното съвместяване на "очистването" и "превъзмогването" стремително завърта фигурите на дискурса. "Преображението" се описва ту като "стълба, по която си се изкачил до самия себе си", ту като "висше развитие на човека в човек", ту като мистериално посвещаване в свръхличностното посредством "трагическото убеждение". Така ставането на Аза се оказва неотвратимо дублирано с неговото повторно изчезване. Една нова фигура се появява, за да приглуши безпокойството и това е културата, разбирана като "могъща общност", способна да посредничи между индивидите и гения в името на висшата цел ­ литургичното сливане в метафизичната стихия на общата съдба. Така културата бива изправена пред своя предел ­ изведнъж натоварена със смисъл, тя губи невинната си безцелност и трябва да скъса с панаирджийското всекидневие, върху което се е крепяла. Но прекрачването е смъртно опасно, колебанието мъчително ­ след трагично изживяното разочарование от Вагнер и театъра в Байройт Ницше обръща гръб на идеалните общности, а културата отново става това, което всички познаваме.

И днес ние живеем в сянката на същата тази цивилизация на успеха, демокрацията и бездарието, в която новороденият човек на Ницше балансира по острието между смеха и страданието, между разума и безумието, обгърнат от тоталната безприютност на своята несвоевременност. Единствено "свещената сериозност", усърдната самодисциплина, с която той удържа различността си спрямо блудкавия коктейл на "културата" възпира разпиляването му в нищото. Волята за радикална интерпретация, непрестанното усилие за преодоляване на непреодолимата докрай реалност е залогът за крехката му вечност. И шанс. Защото "фактът винаги е глупав".

 

1993

 

Фридрих Ницше, "Несвоевременни размишления", пр. Харитина Костова-Добрева, УИ "Св. Климент Охридски", С., 1993.

 


напред горе назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]

 

© Бойко Пенчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух