напред назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]



Политиката на речниковостта


Третата книга на Инна Пелева бе очаквана и в някакъв смисъл предизвестена от множество публикации (на страниците на "Литературна мисъл", "Демократически преглед", "Анархистът ­ законодател. Сборник в чест на 60-годишнината на Никола Георгиев", "Литературен вестник"...), в които кръженето около темата "Ботев" позволяваше да се провидят очертанията на едно бъдещо окръглено тяло. Заглавието на появилата се книга твърди, че това е тялото на национализма. Дали обаче точно за национализма става въпрос и в каква степен книгата приканва към либералистични масмедиализации е въпрос, към който ще се връщаме в тези редове.

Преди това обаче си струва да картографираме част от релефа на литературознанието през 90-те именно с оглед местоположението на "Ботев. Тялото на национализма". Защото книгата на Инна Пелева е краен в методологическо отношение текст, така че спрямо него проличават приликите между други, привидно твърде различни като нагласа литературоведски трудове. "Ботев. Тялото на национализма" е замислена и изпълнена като речник ­ и спрямо нея редица важни книги на най-новото българско литературознание застават като граматики. Най-чистият пример за последното са може би "Литературната институция" на Валери Стефанов и "Сънят на Медуза" на Милена Кирова ­ книги, в които става дума не просто за "нов прочит", а за отваряне на нови дискурсивни полета. Граматиката предлага правила-инструменти, чрез които могат да бъдат произвеждани съждения; "материалът" на граматиката е винаги по-малък от възможния брой изречения и съответно функционира като пример. Речникът не предлага правила и съждения, а снопове от значения, пребиваващи в една особена пасивност (но и потенциална готовност за свързване в изречения). "Ботев. Тялото на национализма" разказва в бавния ритъм на пътуването, на пътешестването през семантични ядра с прилежащите им атрибуции и конотации; това е удоволствен ритъм, разчитащ на естетическото, т.е. на сетивното, материалното в текстовостта. Такива ядра са емблематиката на своето и чуждото, Европа и Ориента, яденето, болестта и лудостта, Майката и Бащата. Онова, което Инна Пелева прави с тях е да ги извади от обичайния им идеологически синтаксис, но не за да ги свърже в нов, а да извади наяве контекстуалната им плът и плътност, да ги ситуира в текстуалните им съседства и да ги историзира чрез дълги цитатни изреждания. Всъщност по-точно е да наречем "Ботев. Тялото на национализма" не речник, а тесаурус ­ компендиум на употребите на ключови фигури в Ботевия прозаичен дискурс.

Книгата на Инна Пелева предпочита да показва, а не да свързва в съждения и разкази; в това отношение тя се различава от посочената като жанров предходник книга на Валери Стефанов "Лабиринтите на смисъла. Критически речник за поезията на Христо Ботев", която в рамките на нашата типология е по-скоро прикрита граматика, дискурсивна машина ­ каквато беше "Идеологът на нацията" на самата Пелева. (В известен смисъл третата є книга захожда по-скоро към първата ­ "Четени текстове".) Тесаурусът обаче е твърде неудобен за медийно-скандални употреби. Отварянето на "Ботев. Тялото на национализма" може да бъде само външно на книгата, потребното съждение може да се произведе единствено като агресия, като заставяне на текста да изговори онова, което е в състояние да каже, но така и не казва. Ще предложим няколко такива "агресии", за да се провиди, онова, което книгата съдържа като потенциал на скандала. Това няма да бъде експликация, "общопонятен превод" на един специализиран език, а трансгресия (речникът не може да бъде преразказан, с него може само да се работи ­ с добър или лош умисъл):

- дълбоко в себе си национализмът е изпълнен с архаични регресивни енергии, които подкопават неговата рационалистична, просвещенска фасада

- реторическата агресия към Чуждото води до агресия към Своето и пълна фрустрация и невъзможност за позитивен избор

(В плана на съестното лошо е и блажното, и постното, и месото, и тревата, и дебелият, и слабият. Същото двойно негативно представяне виждаме в двойката "господар ­ жертва" ­ безобразно е и насилието, и пасивността, и онзи, който яде, и онзи, който бива изяждан.)

- Ботев е в плен на специфични идиосинкразии между духовно и телесно, които правят невъзможно конструирането на какъвто и да било позитивен проект, визия за прогрес, утопия за бъдещето в неговите текстове.

Тесаурусът, освен че отказва да произвежда удобни за медийното поле сигнали, отказва и експлицитното оразличаване, диалогизиране, противопоставяне вътре в рамките на литературоведското поле. Книгата на Пелева съдържа изключително силен заряд на пасивна, потенциална полемичност, която обаче не желае да се самоактивира. Тя просто предлага контекстуализации, речникови сверки, които карат цели интерпретативни традиции да увисват във въздуха. На първо място това е целият романтически Ботев, екстатичният Ботев на екзалтираното приповдигнато четене ­ отглас от тази традиция ще открием дори у Никола Георгиев, в изтърваните думи за "Ботевската изстъпленост". Едни от най-силните страници в книгата на Инна Пелева се занимават с това да покажат, че високата аксиологизация на лудостта и изстъплеността са Вазовски и поствазовски феномен, докато авторът на "До моето първо либе" пребивава по-скоро в зоната на маниакалното здравомислие. Не по-малко силно е проследяването на психоаналитическите сюжети около Ботев. Тук оспорена по деликатен начин се оказва тезата, развита в редица текстове на Милена Кирова за нарцистичния, удоволственБотев на безконтролното проиграване на инфантилните желания ­ книгата на Инна Пелева показва по-скоро как Ботев е извън, отвъд каквато и да било удоволственост. "Ботев. Тялото на национализма" обаче като че ли страни, чуждее се от евентуалния дебат, както пък среща трудности и в установяването на теоретични сходства и близости с други текстове в съответната област. Сякаш наистина заговаря тялото на писмото, онази плът и плътност, които предхождат и следхождат всяка интерпретация, мнение, разлика. Само че това тяло е неудоволствено, притискащо с тежестта на повтарящото се, на "все същото". Дискурсът на Пелева обикновено рано или късно опира до тоталната синонимия, до синтаксиса на тъждествата. Всъщност "тесаурус" най-популярно се превежда като "синонимен речник" (макар в повечето случаи да се касае за речник, подреждащ думите в семантични съседства). Пелева не демистифицира идеологичността на Възраждането, а по-скоро дублира "високата" му идеологичност с "ниската" идеологичност на езика, утаил вековни стереотипи на означаване. Стереотипи, окръглящи устрашаващото тяло на Ботев. На който му харесва повече ­ на национализма.

 

Инна Пелева, "Ботев. Тялото на национализма", изд. "Кралица Маб", С., 1998.

 


напред горе назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]

 

© Бойко Пенчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух