напред назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]



Преображенията на страха


Когато се срещне с "Маси и власт", образованият европеец мисли за Ницше, що се отнася до властта, и за Ортега и Льобон по отношение на масите.

В бъдеще той ще трябва да мисли за Канети и да забрави много от нещата, които е възприел от другите трима.

Хари Прос

 

Дали това рекламно обещание, през което влизаме в българското издание на "Маси и власт", има шансове да се изпълни? Канети не е от парадигмозадаващите фигури в хуманитаристиката, той не предлага "инструменти" и "методологии" или поне не е познат като такъв по родните му места. (Впрочем може би появата на "Маси и власт" най-накрая ще разбие сладникавата представа за "Нобеловия лауреат, роден в Русе", "автор на есета и спомени" и "голям хуманист", като какъвто битува Канети в българската си рецепция.) За кого тази книга би станала важна, след като очевидно ще разочарова примамените от заглавието кандидат-политици, помислили я за учебник?

Питанията около употребите винаги са в някакъв смисъл непочтени, бързащи да преведат на функционалистки език неща, които обикновено не бързат да бъдат употребени, а предпочитат да (си) траят в сферите на самодостатъчното. (Автотелизмът изглежда надживя естетиката, в чието лоно се е родил ­ доказателствата за това са сред нас.) Може би трябва да предпочетем обходната маневра ­ с предимствата, които дава илюзията за историческа перспектива, да видим контекстите, в които са сработили книгите, върху които Канети, иска или не иска, стъпва.

Книгата за масовата психология на споменатия Льобон се появява през 1996 г. в превод на английски като поредно заглавие в поредицата "The Criminology Series", заедно с "Жената престъпник" на проф. Ломброзо, "Криминална социология" на проф. Енрико Фери и "Юношата престъпник" на Дъглас Морисън. Фигурата на Льобон не изглежда неуместно сред тази компания; в книгата си той нескрито привижда тълпите като онази тъмна, неуправляема маса, подвластна единствено на инстинктите, която е постоянна заплаха за малцинството разумни, опитващи се да градят цивилизация на базата на реда, рационалността, дисциплината ­ масата, чието идеално обозначение е "несъзнателното", около което позитивистичният разум предпазливо пристъпва. За Льобон съвременността е белязана преди всичко от все по-голямото участие на несъзнателните действия на масите в живота на социума, което заплашва да измести съзнателните усилия на индивидите. Около 40 години по-късно Ортега-и-Гасет ще види "Бунта на масите" в амбивалентната светлина, зададена от философията на витализма. Възходът на масите е станал нещо "внушително, неумолимо и двусмислено като самата съдба". Според Льобон масите са заплаха за цивилизацията, за социално-политическия градеж, основан върху непроблематизирания просвещенски разум. За Ортега-и-Гасет масите са заплаха за културата, доколкото представляват безкрайно умножаване на усреднения, нивелиран човек, но това е вече една култура, познаваща Шпенглер, преживяваща се като залязваща и затова любопитна към "двусмислеността" на "варварите". (Метафора, която за Льобон е еднозначно негативно конотирана.)

И без да сме чели книгата, можем да отгатнем, че за преживелия Втората световна война автор на "Маси и власт" нито просвещенския рационализъм, нито амбивалентностите на витализма ще бъдат утешение. Само четенето обаче може да даде представа за радикалната безжалостност на Канети към човека. Може да се каже, че Канети осъществява гигантска антропологическа редукция, свеждайки проблематиката на масите и властта към една първична психическа структура ­ и това е ужасът пред смъртта. Книгата започва с доста странното "обяснение" за произхода на масите ­ нито социологическо, нито "психоаналитическо". Масите се пораждат като израз на страха от докосване, доколкото единствено в масата човекът изравнява напрежението между себе си и външния свят, чувствайки се внезапно разширен, обграден от самия себе си. Този страх, който изглежда като субстанциализирана, обявена за фундаментална черта на човешкото, лична фобия, бързо се изяснява ­ скриването в масата е бягство от властта, чиято базисна антропологична формула е изяждането. Страхът от докосването е страх от това да не бъдеш изяден ­ оттук нататък книгата на Канети ще проиграва множество от сюжети, заети от антропологически материали върху "примитивните" племена, историята, психиатрични регистри и т.н., като всеки сюжет ще се сгромолясва в пределно радикални нагледи от типа на изяждането. (Например усмивката според Канети произлиза от оголването на зъбите пред плячката, по-точно или по-късно пред плячката, на която този път си простил, т.е. усмивката е сублимирано, символично поглъщане на Другия.) Властта за Канети не е нищо друго, освен простото, най-първично и мощно желание ­ да оцелееш, да надживееш другите. "Маси и власт" се отказва от историята като значеща дименсионалност на човешкото съществуване ­ между параноика Шребер и Мохамад Тухлак, индийски султан от ХIV век не може да има принципна разлика.

На пръв поглед този аисторизъм, свеждането на феномените към определени психологически или по-скоро "предпсихологически" структури свързва Канети с Фройд. Ако се обърнем към писаната между двете войни "Психология на масите и анализ на Аза" (Вж. Зигмунд Фройд, "Въжделение и страдание", С., 1996) обаче, ще открием една успокоеност, която може да бъде рожба единствено на способността на психоанализата да поглъща всичко. (Да оцелява, би казал Канети.) Тук Фройд се интересува преди всичко от характера на връзката между вожда и масата, за да я обясни, разбира се, еротически ­ като проектиране на азовия идеал от страна на индивида върху водача. При Канети такива проекции няма ­ всъщност, онова, за което най-малко се говори в книгата му е защо масата се подчинява на властника. Онова, върху което се крепи социумът, е заповедта ­ с дремещата във всяка заповед заплаха от наказание със смърт. Но в "Маси и власт" няма жертви и невинни, "потиснатите" са само неуспели властници. Има "религии на оплакването" ­ колективно преживяване на чуждата смърт като спасение от гузната съвест, от радостта, че си оцелял и си жив за сметка на другите.

Време е да се запитаме ­ не представлява ли "Маси и власт" дива пародия на теориите за психологията и природата на властта, развити в края на миналия и първата половина на нашия век? Канети сякаш се подиграва колкото с човека и масите изобщо, толкова и специално със свръхчовека на Ницше и масите на Льобон и Ортега-и-Гасет. Антропологическата редукция е прицелена в утопичния потенциал на културната теория, тя отменя всеки телеологичен хоризонт, сваляйки го върху терена на биологичното реагиране. Дали обаче краят на идеологиите в сферата на масовата психология не се осъществява тук като обръщане към себе си и писането, към синестезиите на тялото? Онова, което трябва да забравим "от другите трима", както се казва в мотото на този текст, може би е проективността и стилистическия апломб ­ в полза на оголеното, хладно, жестоко писане по ръба на поносимото. Усетливостта към "жил`ата", използващи първичните ни страхове, за да ни приковат и осуетят възможността за спасение чрез преобразяване ­ единствената утопия на Канети.

 

Елиас Канети, "Маси и власт", пр. Елисавета Кузманова, предговор Христо Тодоров, УИ "Св.Климент Охридски", С., 1996

 


напред горе назад Обратно към: [Тъгите на краевековието][Бойко Пенчев][СЛОВОТО]

 

© Бойко Пенчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух