напред назад Обратно към: [Миналото в мен][Габриела Цанева][СЛОВОТО]



Думи на Стефан Цанев


Ние се качихме върху пиедестала на демокрацията и забравихме онези, които положиха костите си под този пиедестал.

Какво стана? Огледайте се:

Колко бърже избутахме от трибуните онези малцина, които вдигаха глас и преди...

Не ни е приятно, че докато ние кротко сме си мълчали - е имало хора, които са рискували ако не друго, поне спокойствието си, за да говорят истината.

Не ни е приятно тези хора да ни напомнят за нашия овчи позор...

Това е нищо. Ние забравихме - не, ние забравихме да си спомним, че тази свобода не ни е дар, че за нея са загинали не един, не двама...

Че не един, не двама изгниха по затворите и лагерите...

Не ни е приятно, че докато ние страхливо сме си живуркали, е имало хора, които са се сражавали с оръжие в ръка и са дали живота си за тази свобода.

Не ни е приятно тези хора да ни напомнят...

Но време е да прекрачим нашите гузни съвести и да проговорим с ясни сърца. Ако нямаме мъжеството да увековечим имената на тези хора - нека кажем поне две добри думи за тях.

Тази книга е опит да се наруши това дълго гробно мълчание.

 

Стефан ЦАНЕВ

 


напред горе назад Обратно към: [Миналото в мен][Габриела Цанева][СЛОВОТО]

 

© Габриела Цанева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух