напред назад Обратно към: [Миналото в мен][Габриела Цанева][СЛОВОТО]



Думи на авторката


"Никоя вина не може да бъде забравена напълно, докато съвестта си спомня за нея"
Стефан Цвайг

 

 

Родена съм в Русе на 16 юни 1964 година. Майка ми е учителка по литература, баща ми - по математика. Учители е имало в рода ми дотам, докъдето стига кратката ни родова памет.

За първи път се сблъсках със злото В нашия свят случайно. Вторият ми сблъсък със света, в който живеех, беше закономерен - тръгнах на училище. Тогава всеки малък човек започва да бъде вграждан в системата. Тогава започва да се гради моделът на Колектива... Залепиха пчелички в тетрадките на някои. На други - не. Започнахме да се намразваме, започнахме да трупаме пчелички. Внушено ни бе да искаме да приличаме на пчелички. Безлични работнички на Царицата-майка, на майката-Партия. Противопоставиха ни едни на други - не си вярвахме вече. Започнаха да се раждат доносници. Започнаха да се раждат лакеи. Противопоставихме се - едни на други.

Вързаха ни червените връзки. Започнаха да се раждат кариеристи... И учехме - литературата на Партията, историята на Партията, географията на Партията, биологията на Партията... Завършихме основното училище.

През 1978 година станах ученичка в Математическата гимназия (не е измислена математика на Партията). Започнах да пиша. През 1981 изпратих едно есе в "Родна реч" - за България. Наградиха го, публикуваха го. Поискаха ми второ. Второто беше за мен. За безизходицата на "съвременния млад човек". Казаха че е хубаво, но не го публикуваха - не можели от трибуната на тяхното списание да проповядват песимизъм. Изпратих откъс от един пътепис - откъсите от пътеписи не будят възражения... Завърших гимназия с диплома за програмист.

През 1982 станах студентка във Висшия химикотехнологичен институт В София (не е измислена нито песимистична, нито оптимистична химия). Тук видях модела на тоталитарната система, изграден до съвършенство. Тук започна тоталното ни обезличаване. Тук смазаха всичко човешко, оцеляло в нас... Продължих да пиша - като противоотрова на въздуха, който дишах.

През лятото на 1987 станах инженер-химик. С дипломата си бях никой. По силата на крепостното право бях длъжна да отида там, където съм "разпределена". По силата на същото крепостно право престоят ми в столицата ставаше незаконен - след деня на дипломирането ми.

През зимата на 1987 спечелих конкурс за аспирантура в катедрата, която завърших. През пролетта на 1988 бях вече редовен аспирант. Съчетавайки гимназиалното и университетското си образование правех дисертация на те-ма "Оптимизация на синтеза на..." Дните ме смазваха един след друг - еднакви. Почти бях престанала да пиша... Вестта за свалянето на Първия ми прозвуча като анекдот.

Присъствах на митинга на 18 ноември. И писах - за митинга, за нас... После ходех на всички опозиционни митинги, бдения, шествия. И пишех за тях. Някои от есетата ми бяха публикувани във "Век 21"...

Загубихме изборите. И в болката си започнахме да наричаме народа си "робски". Тогава започнах да пиша тази книга. За да се знае, че народът ни не е робски, защото с кръв е платил последната си глътка свобода.

 

декември 1990

 


напред горе назад Обратно към: [Миналото в мен][Габриела Цанева][СЛОВОТО]

 

© Габриела Цанева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух