напред назад Обратно към: [Миналото в мен][Габриела Цанева][СЛОВОТО]



XV глава


Запалих свещ, коленичих. Очите ми погълнаха огъня. Панихидата почна... На 300 километра от мен.

През пламъка на свещта видях църквата. Старата църква с камбанарията, в която... "поп Димо я опя". Старата църква, в която свещеното тайнство било извършено над духа й, защото трупа й го нямало.

Свети църквата, стотици свещи горят, прогарят времето. Свети църквата...

Трепти пламъчето на свещта, недокосвано от вятър, от въздишка. Трепти, пука, оглежда се в очите ми.

Свети църквата, светиите протягат ръцете си към горящия хляб, към житото, поглъщащо сълзите на свещи-те... Греят ръцете си, белите - светиите в църквата.

Плачат жените, скрили среброто в косите си с черните кърпи. Трепкат светлите пламъци, оглеждат се в сълзите. Затворени са в скръб лицата си мъжете. Затворили са в скръб очите си - огледала за свещите.

Трепти пламъчето на свещта, недокосвано от вятър, от въздишка. Трепти, пука, оглежда се в очите ми, в сълзите ми.

Свети църквата, стотици свещи горят, прогарят Времето, изгориха го.

Жените, старите, събрали сребърни коси в черни кър-пи, докосват бялото момичешко лице с ръцете си... Докосват черните момичешки коси с устата си и срещат... платното на картината. Оглеждат се горящи свещи в сълзите.

Сълзите се стичат по бузите ми, отронени от изгорелите ми очи... Сълзите се стичат по бузите ми и в тях се оглежда свещта.

Затворени мъжки лица - заключили тъгата в себе си. Заключени мъжки очи, заключили болката в себе си.

Пука свещ в тишината...

Гласът на свещеника проряза небето и стигна до Бог...

Трепти пламъчето на свещта ми. В него видях очите й и стигнах до нея...

Три черни жени застават до портрета на момичето - и лентата ги запечата - разкъсани от Времето завинаги... Мъже, заключили тъгата в себе си, застават до портрета и лентата ги запечата - заедно останали във Времето -завинаги...

Свърши панихидата... след 40 години...

Трепти пламъчето на свещта ми. Опърли земята, скри се в пръстта, догоря... Тънка струйка дим се издигна на-горе, разтвори се...

Панихидата свърши.

 


напред горе назад Обратно към: [Миналото в мен][Габриела Цанева][СЛОВОТО]

 

© Габриела Цанева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух