напред назад Обратно към: [Миналото в мен][Габриела Цанева][СЛОВОТО]



XX глава


Вървим с татко, двамата. Тихи са улиците. Грее слънцето, последното есенно слънце. Топло е - като през лятото. Вървим с татко - ръка в ръка. Не говорим. Задушница е. Възкръснали са мъртвите - в нас. Хвърлят рехава сянка дърветата - падат листата им върху нас... Дълъг е пътят до старото гробище... Вървим. Три свещи държа в ръцете си - за гроба с двама мъртъвци. Измори ме пътят до този гроб...

Стигнахме. Сложихме цветя в старата ваза. Коленичихме. И запалихме трите свещи на гроба с двама мъртъвци... И си спомних първата молитва в живота си. И се моля - Боже, пази България...

Мълчим с татко, вперили очи в пламъците на свещите. Неверници невярващи се молим - Боже, прости ни греховете, както ние прощаваме на длъжниците си...

...Прощаваме ли на длъжниците си... Можем ли да им простим... Можем ли да простим лъжите, с които израснахме, лъжите, с които ни възпитаваха, лъжите, в които трябваше да вярваме... Мелница за човешки души... Можем ли ние - полусмлени, полуоцелели - да простим... Можем ли да простим безверието, безнадеждността и безразличието на нашето юношество, когато мечтите рухват и изпълзяваме изпод тях силни и бронирани, примирени с безперспективността на съществуването си. Можем ли да простим безсмислието на младостта си. Можем ли да простим пропилените години, сили, нерви, ум... в гонене на призраци... Ние, лишаваните от бъдеще - как да простим..

Протягаме ръце към небесата - Отче наш, не ни въвеждай в изкушение.

Не ни напомняй осакатения живот на близките ни. Не ни напомняй затвори, лагери, разстрели... И мъртъвци без гробове...

Отче наш, не ни въвеждай в изкушение. Прости ни греховете, както ние сме простили на длъжниците си... За да се сложи край на безкрайния кръговрат на насилията - нека почиват в мир костите на убитите и убийците.

Обществото, изградено върху кръв и терор, не можа да даде щастие и благоденствие никому... И нека го покрие забравата...

 

26 юни - 09 ноември
1990

 


напред горе назад Обратно към: [Миналото в мен][Габриела Цанева][СЛОВОТО]

 

© Габриела Цанева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух