Догонвам бягащия ден
Изригнаха фойерверките Не искам дните да се сменят Не виждам вече свобода Часът за мислене дойде Снегът се разтопи Дните ме затрупват като тежки камъни Със взлом ще вляза там, където не ме пускат Великденски люляци Изгубена душа - завръщам се към себе си Между действието и бездействието съм заключена Свободен ли е вятърът Нощта отива си, денят дойде Разцъфнал цвят на роза върху бяла плът Усамотението ражда светлина
 
Обратно към: [Габриела Цанева][СЛОВОТО] Източник: Габриела Цанева, Догонвам бягащия ден, Издателство "ЕЛГИ-Шоев", Русе 1998 © 1998 Габриела Цанева. Всички права запазени! |