напред назад Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]



Изригнаха фойерверките


24.12.1995

 

"Бог се роди, той е с нас" -

ще пеят утре и ще се надяват...

А днес предъвкваме молитвата

сред вкусни залъци.

Стомасите се пълнят,

големеят,

тъпчат се.

Наместват се в средата

на телата ни.

Обсебват ни.

Изяждат ни.

И място за душите

не остава.

 

 

 

25.12.1995

 

Свят и затлъстял,

денят се върна

при тия, които

го очакваха -

не с празник,

не с надежда,

не с бяло

във душите си -

дори и със умора не.

А с празнота,

която остана

незапълнена.

И този ден.

Душите алчно

чакаха -

да бъдат излекувани

със святост.

И не бяха.

И този ден.

После се свряха

в колибите

на телата си.

Пак там -

на топло.

Пак там -

на тъмно.

 

 

 

31.12.1995

 

Изригнаха фойерверките.

Затрещяха празничните

фитили.

Треперят псетата.

Дъвчат опашките си -

свили

глави

до някой контейнер

В някой кашон.

Под нечия стряха

Под нечий балкон.

Или -

скрили

уши

под възглавниците

на твоя диван.

 

Трещят фойерверките.

И старците плачат.

И те търсят стряха,

и те търсят дом -

в топлото,

в тъмното

да се свият.

Да намерят подслон.

От старите спомени -

тъмните,

скритите -

да се укрият...

 

 

Гърмят фойерверките.

Трещят празничните

фитили.

Годината се гърчи

в пламъците им.

Съсухри се.

И изгоря.

Остави само бяла пепел.

И се разпиля.

Изгони падналия сняг,

хванал с бяла плесен

умовете.

Изчисти ги.

И чисти ги остави

да блуждаят

между

"ще бъде"

и

"било".

 

 

 

 

01.01.1996

 

Камбани бият -

празник за телата ни.

Денят е мой -

със всички бъдни бдения.

Камбани бият -

разклатени в душата ми.

Светът е мой -

със всичките му измерения.

Камбани бият -

държа ги във ръката си.

Вселената - и тя е моя -

когато я отворя,

времето ще се роди.

 

Но тази пак

ще бъде тук.

И времето

ще бъде спряло.

Стооките чудовища

ще дебнат в мрака.

Старците пак

ще търсят закрила

под стрехите

на кухненските маси.

И избавлението

ще е цяло -

стооките чудовища

щом паднат в мрака.

 


напред горе назад Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]

 

© 1998 Габриела Цанева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух