напред назад Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]



Часът за мислене дойде


01.02.1996

 

Часът за мислене дойде -

когато други няма.

Захлопна старата врата -

и нищо не остана.

Часът за чакане настана.

 

Шуми улукът - пие дъжд.

Напуканата си уста

съм впила във дивана.

Часът за мислене дойде,

но мисли няма.

 

 

 

01.02.1996

 

Продъниха се небесата.

Изсипаха се звездните потоци.

Потънаха във други светове.

Нагъната като кора на мозък е

Вселената.

Галактиките се докосват -

като неврони.

Пробягва ток през тях -

като наченки на съзнание.

Пробужда се Вселената.

Трепти

със хилядите милиони

звездни купове.

Блести.

Върти се.

изтича се душата й -

през хилядите милиони

звездни бездни.

Души се -

като сварена кора на мозък е

главата й.

Кой ще й счупи черепа -

да се роди?

 

 

 

 

02.02.1996

 

Ръбовете на стаята ми

се срещнаха в ъгъла.

Пробиха пространството,

скриха се в него.

аз останах

в мойта половина от света.

Главата ми се пръска -

как ли ще изглежда

нейната проекция

във точка?

А в отсечка?

В равнина,

във куб?

И там,

отвъд,

където

ръбовете на стаята ми

се срещнаха

и избуяха,

пробиха моя свят

и излудяха,

понесли всички измерения

със себе си.

Отвъд,

зад ъгъла

на мойта стая...

 

 

 

23.02.1996

 

Мислите ми бавно се завръщат -

гледам небето с различни очи.

 

Но пак в старото се загръщам

и само главата ми глухо бучи.

 

Бели звезди от небесната твърд се откъсват -

звънът на планетните сфери звучи.

 

Аз пак в тъмното се връщам -

заглъхнали са моите уши.

 

Съзнанието бавно се пробужда -

Вселената разкапана мълчи.

 

Не, тялото ми е преяло и преглъща

последните избягали лъчи.

 

 

 

 

24.02.1996

 

Загубих се -

сред тихото жужене

на машините.

Изпомпват въздуха

от пещите

от квадруполите -

кой знае още

откъде?

Изпомпват нещо

и от хората -

Бог знае още

от кого?

Изгубих се -

сред тихото жужене

на чужди гласове.

Изгубих се -

сред чужди думи

не намирам моите...

Забравих се -

забравих мислите си

и това,

което с тях прокудих.

Заключих се -

отново както някога,

когато избор нямах.

Захлупих се -

и изпод похлупака

бял,

похлупена

поглеждам света -

цял.

Не го намирам.

И себе си отдавна

не откривам.

Отново и отново -

както някога.

Дали днес

избор

имам?

 


напред горе назад Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]

 

© 1998 Габриела Цанева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух