напред назад Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]



Със взлом ще вляза там, където не ме пускат


12.02.1996

 

Със взлом

ще вляза там,

където не ме пускат.

Срам -

душата си изгубих

ключалки стари

да отварям

сам

сама...

 

Сърцето ми се разлюля -

вратите стари

се продъниха.

Клокочеха

през тях

диви небеса.

Душата си изгубих.

На беса

отдадох си ума...

Когато се събудих

нощта изтля.

Звездите пукат се

като балони.

Вселената превърна се

в салони,

отрупани

със светлина.

 

 

Остана старата

врата.

Заключена

пред мен стои.

Не знам -

кои

заключена

държат я.

Не знам -

какво

зад нея крият.

Но знам -

със взлом ще вляза

там,

където тайни вият.

 

 

 

 

27.03.1996

 

Затворих очи.

През вратата на устните ти

влязох в Рая.

Звездите звъняха.

Въздухът бе жълт и сладък

от слънчеви лъчи

и цветни тичинки.

Пчелите плуваха

в златните ладии

на падащи листа.

Птиците се оглеждаха

в лъскавите лица

на зрели ябълки.

Змиите с изумрудени тела

се сливаха с кората

на дърветата.

Раят бе натежал

от желание

за познание.

Доброто

и злото

се дебнеха

в двата му края -

като магнитни полюси -

относително бягащи

от истинските полюси.

Затлъстели ангели

размахваха крила -

мъчеха се да преодолеят

райското притегляне.

 

 

Поисках да докосна очите ти,

тлеещи в дъното му

като черни дупки

(зениците ти бяха изяли

синьото на ирисите си).

Раят се разпадна.

 

Отворих очи.

Излязох от вратите им.

Тунелът

през пространството

се срути зад гърба ми.

 


напред горе назад Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]

 

© 1998 Габриела Цанева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух