напред назад Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]



Великденски люляци


13.04.1996

 

Стене вятърът -

блъска в стените;

болен стича се

върху тях.

 

Стича се влага -

горчи в очите;

спича се въздух

край тях.

 

Спечен, въздухът

изпи тишината -

волен плисна се

пак.

 

Тътне изворът -

набъбва в земята,

буен разлива се

в цвят.

 

 

15.04.1996

 

Великденски люляци -

пак са разцъфнали.

Избухва небето в сълзи.

 

Великденски паяци -

пак са разпуснали

изплетени в бяло лъчи.

 

Великденски люляци -

изпийте душата ми,

лишена от цвят и очи.

 

 

 

 

15.04.1996

 

Нощта преваля.

Вятърът пищи.

Небето сваля

звездните си двери.

Отварям ги -

светът се задуши

удавен.

Прекрачих ги -

Вселената крещи...

Блестящи бездни,

шеметни въртопи,

като фонтан

избликнали

потопи...

Галактики с незнайни имена.

Изгарящи за миг слънца.

Фотонен газ,

изсмукан

от нагърчено пространство.

И време,

хукнало назад.

 


напред горе назад Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]

 

© 1998 Габриела Цанева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух