напред назад Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]



Свободен ли е вятърът


16.03.1997

 

Вятърът изяжда

гланца на стъклата.

Драска с грозни пръсти

изсъхнали от пръст.

Сипе пясък,

хвърля го в огледалата

на слепите очи.

Хрускат песъчинки

под клепачите

и изяждат гланца

на зениците.

Стърже вятърът,

понесъл цялата земя.

Захвърля я

в самата нея.

Дълбоко -

вътре в нея

у забива.

Завива -

избавя се

от себе си.

И литва.

 

Свободен ли е вятърът?

Заклещен

в лепкавите пръсти

на масата

и туй, което тя

привлича -

 

увлича

в своя бяг

хрускавите песъчинки.

Но после ги изгубва

над пустинята.

И драска

с празни пръсти

изпръхнали очи.

 

 

 

 

02.04.1997

 

Фаровете

на автомобилите просветват

по отсрещния хълм

като звезди -

вятърът ги угаси.

 

 

Фаровете

на автомобилите

просветват

по отсрещния хълм -

дъждът ги угаси.

 

 

 

 

17.02.1997

 

Земята черна е

небето - бяло.

Сипят се звезди.

Куче лае

като кречетало -

и дъждът вали.

Капки тропат

по перваза.

Пролетта рани

Куче лае -

като полудяло -

слънцето зари.

 

 

 

02.04.1997

 

Пръстите на дъжда -

натежали от влага

се пукат в локвите

и гъделичкат паважа.

 

пръстите на дърветата -

напъпили от цвят

до пукване се лутат

като вятър по плажа.

 

Котките мяукат -

като кикот

на стари уличници...

 

После се пукат

в рядката кал -

очи, изпържени

във вакуум бял.

 

 

 

02.03.1997

 

Нощта преваля.

Кучетата спят.

Дори котаци

не мяучат.

Вятърът е спрял.

 

Кога очите ми

ще се научат

да гледат в бяло

и да виждат цяр

за болките,

в които

животът ми

се вкопчи цял.

 

 

 

 

09.04.1997

 

Тишината на стаята

се пропука.

 

Взриви нощта.

 

Оплоди

мрака на града.

 

Скри

всички улични звуци.

 

Попи

тънкия вой на капчука

(някъде котка мяука).

 

Откри

пролука в ритмичния

кучешки лай.

 

Старият скитник

засука влага от улука

и замечта за рай.

 


напред горе назад Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]

 

© 1998 Габриела Цанева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух