напред назад Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]



Нощта отива си, денят дойде


05.04.1997

 

Когато денят отива си,

а друг още не е дошъл -

аз отварям вратата

в празното

и напразно се опитвам

да изляза отвън.

 

Ушите звънват;

очите пламват;

гърдите лумват -

като цветя.

 

Протягам длани -

и в тях отбрани,

падат плодовете

на мъдростта.

 

 

 

12.03.1997

 

Нощта се скри -

избяга в ъгъла,

подгонена

от светлината

на нощната ми

лампа.

 

Забулена,

с очи зад

черните коси -

последвах я.

 

Подгоних

нощните звезди -

избутах ги

зад ъгъла,

под тъмнината

на уличната

лампа.

 

 

 

 

25.02.1997

 

Нощта отива си -

денят дойде.

Защо не взе

със себе си съня,

заключил ме

в ума ми...

 

 

 

 

26.02.1997

 

Нощта не си отиде.

Сънят избяга с мен.

Прегърнах лунен лъч

и с него -

догоних бягащия ден.

 

 

 

 

02.03.1997

 

Денят подпали небето.

Сухите клони цъфнаха.

Аз чаках догдето птиците

не замлъкнаха.

 

Нощта изяде полето.

Белите преспи изпръхнаха.

Аз останах догдето клоните

не изсъхнаха.

 


напред горе назад Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]

 

© 1998 Габриела Цанева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух