Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]

01.03.1997

Душата ми е жива рана.

Сърцето ми тупти.

Изпръсква в тъмното

кръвта ми

и утрото боли.

Душата ми е жива рана.

Кога разбрах - не знам.

Но по-добре не стана,

когато оздравях.

Душата ми остана рана -

сърцето ми тупти.

Разпръсква в тъмното

духа ми -

и пак боли.

02.03.1997

Винаги ли спя наяве,

или някога се пробуждам -

не знам.

Знам, че все наранявам

и никога не ме е срам.

Знам, че все побеждавам

и продължавам натам.

Знам, че все омърсявам

и не искам да знам.

Винаги ли спя наяве,

или някога се пробуждам -

не знам.

Знам, че боли,

когато все наранявам,

знам...

Но дори когато

болката пробие съня,

аз пак знам,

че спя -

когато вие деня.

Само понякога,

рядко,

когато се сипе нощта -

аз се събуждам

сладко -

за болките да платя.

02.03.1997

Дали ти удряш,

или те удрят -

все боли.

И днес боля,

когато удряхме

душите си.

И пак боли,

когато само

опипвам раните

с върха на дланите -

оголени

като очи.

02.03.1997

Обичам те, мамо.

Толкова, че чак боли.

Но всичко от мен изтича -

не може да се задържи.

Обичам те, татко, много.

Но какво от това?

Винаги искам - много.

И все е така.

И теб обичам, мили -

колко - и аз не знам.

Моля те, прости ми -

да давам не знам.

23.03.1997

Болка -

разцъфнал цвят на роза

върху бяла плът.

Обратно към: [Догонвам бягащия ден][Габриела Цанева][СЛОВОТО]

© 1998 Габриела Цанева. Всички права запазени!