![]() ![]() Разцъфнал цвят на роза върху бяла плът01.03.1997
Душата ми е жива рана. Сърцето ми тупти. Изпръсква в тъмното кръвта ми и утрото боли.
Душата ми е жива рана. Кога разбрах - не знам. Но по-добре не стана, когато оздравях.
Душата ми остана рана - сърцето ми тупти. Разпръсква в тъмното духа ми - и пак боли.
02.03.1997
Винаги ли спя наяве, или някога се пробуждам - не знам. Знам, че все наранявам и никога не ме е срам. Знам, че все побеждавам и продължавам натам. Знам, че все омърсявам и не искам да знам.
Винаги ли спя наяве, или някога се пробуждам - не знам. Знам, че боли, когато все наранявам, знам... Но дори когато болката пробие съня, аз пак знам, че спя - когато вие деня.
Само понякога, рядко, когато се сипе нощта - аз се събуждам сладко - за болките да платя.
02.03.1997
Дали ти удряш, или те удрят - все боли.
И днес боля, когато удряхме душите си.
И пак боли, когато само опипвам раните с върха на дланите - оголени като очи.
02.03.1997
Обичам те, мамо. Толкова, че чак боли. Но всичко от мен изтича - не може да се задържи.
Обичам те, татко, много. Но какво от това? Винаги искам - много. И все е така.
И теб обичам, мили - колко - и аз не знам. Моля те, прости ми - да давам не знам.
23.03.1997
Болка - разцъфнал цвят на роза върху бяла плът.
![]() ![]() ![]()
© 1998 Габриела Цанева. Всички права запазени! |