напред назад Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]



Думи


От пеперудени крила по-нежни,

по-топли от прегръдката на влюбени,

по-чисти от водата ненапита,

по-меки и от майчина милувка -

такива думи търся и събирам.

Такива думи само са ми нужни.

Че твоята душа, която щедро

търкулваш денем по света огромен,

с добро и със любов да го нахраниш,

при мене се завръща всяка вечер

като кълбо настръхнало, наежено

от хорските злини, тъги и болки.

Душата ти с душата си поемам.

И моята кърви...Но търпеливо

със нежни, с топли, с чисти, с меки думи

един след друг бодлите ти отбожда.

Че утре заран пак светът ще чака

с любов и със добро да го нахраниш...

А утре вечер... Страшна въртележка!...

Дали ще дойде оня миг, във който

светът ще се насити и за мене

троха добро и обич ще остави?...

Не знам. Но чакам...

Казвам се Надежда.

 


напред горе назад Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

 

© Надежда Захариева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух