![]() ![]() Толкоз много...Толкоз много жени ли те лъгаха, че не вярваш във мойта любов? Върху старото земно кълбо в своя път, не чак толкова дълъг пък, само мъка ли срещал си ти, че са тъй тъжни твоите песни? А пък аз имам толкоз мечти! До една и наивни, и весели! На! Вземи си! Вземи! От сърце мойта радост със тебе споделям! Дай си шепите! Дай две ръце! Ала моята радост къде ли е? Твойта мъка кога ме превзе? И къде са мечтите ми весели, та сърцето опразнено зей и почерня скръб моите песни?... Върху тъжното земно кълбо и за нас има щастие, има - лятно кътче сред най-люта зима! Само вярвай във мойта любов!
![]() ![]() ![]()
© Надежда Захариева. Всички права запазени! |