![]() ![]() Още се мъча...Още се мъча да оправдая кривата дума, дето ми каза. Още се мъча, ала си зная - всичката мъка ще е напразна. Разумът тъкмо в нещо се хване, чувствата минат, та всичко сринат. И си остава в мен тая рана - несмъртоностна, но нелечима. Плаче душата - пукната стомна. Аз я залепям - тя знае само: длъжен е, трябва всеки да помни - казана дума - хвърлен камък!
![]() ![]() ![]()
© Надежда Захариева. Всички права запазени! |