Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

Още се мъча да оправдая

кривата дума, дето ми каза.

Още се мъча, ала си зная -

всичката мъка ще е напразна.

Разумът тъкмо в нещо се хване,

чувствата минат, та всичко сринат.

И си остава в мен тая рана -

несмъртоностна, но нелечима.

Плаче душата - пукната стомна.

Аз я залепям - тя знае само:

длъжен е, трябва всеки да помни -

казана дума - хвърлен камък!

Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

© Надежда Захариева. Всички права запазени!