![]() ![]() На чувствата ни...На чувствата ни тъничката нишка, опъната до скъсване, трепти. Секунда още и навярно с нищо не ще я залепим ни аз, ни ти. Единият, поне за малко само, да беше поотпуснал своя край... Наистина ли е беда голяма самодоволното "Нали бях прав!"... За примирителното "Да", насила изтръгнато от моята душа, пространството помежду нас скъсило, дали да се упреквам във лъжа? И да оставя подлото "Все аз ли?" фатално да ме дръпне настрани... Посоката на чаканото щастие едва ли е в самотните ни дни... На всичко мое миговете лобни на всичко наше може би са лек... ...Макар че няма поза по-удобна от позата на неразбран човек...
![]() ![]() ![]()
© Надежда Захариева. Всички права запазени! |