Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

На чувствата ни тъничката нишка,

опъната до скъсване, трепти.

Секунда още и навярно с нищо

не ще я залепим ни аз, ни ти.

Единият, поне за малко само,

да беше поотпуснал своя край...

Наистина ли е беда голяма

самодоволното "Нали бях прав!"...

За примирителното "Да", насила

изтръгнато от моята душа,

пространството помежду нас скъсило,

дали да се упреквам във лъжа?

И да оставя подлото "Все аз ли?"

фатално да ме дръпне настрани...

Посоката на чаканото щастие

едва ли е в самотните ни дни...

На всичко мое миговете лобни

на всичко наше може би са лек...

...Макар че няма поза по-удобна

от позата на неразбран човек...

Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

© Надежда Захариева. Всички права запазени!