Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

Как става тъй, че ние вечно

се разминаваме със теб -

пустиня тиха с плисък речен,

безбожен връх със равна степ.

И кой е степ и кой пустиня,

реката кой е, кой - върхът,

ах, все едно, щом се разминат

във нас тъгата и смехът.

Не смогвам аз смеха да скрия,

ти - свойта скръб да заглушиш.

На две страни от две стихии

се носят нашите души.

Една към друга викат вечно,

но няма с теб да разберем

кое е туй което пречи

в една душа да ги сберем.

Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

© Надежда Захариева. Всички права запазени!