![]() ![]() Ах, все едноКак става тъй, че ние вечно се разминаваме със теб - пустиня тиха с плисък речен, безбожен връх със равна степ.
И кой е степ и кой пустиня, реката кой е, кой - върхът, ах, все едно, щом се разминат във нас тъгата и смехът.
Не смогвам аз смеха да скрия, ти - свойта скръб да заглушиш. На две страни от две стихии се носят нашите души.
Една към друга викат вечно, но няма с теб да разберем кое е туй което пречи в една душа да ги сберем.
![]() ![]() ![]()
© Надежда Захариева. Всички права запазени! |