напред назад Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]



Ти и аз


Ти си влюбен в смъртта, аз -

     безкрайно в живота.

Ти я викаш: Ела!, аз му шепна: Не бягай!...

Като впряг през света, все разнооборотен,

скърцащ със колела, с тебе движим се някак.

 

Впряг потеглил напред.

     Де в несговор, де в сговор.

Де в галоп, де едвам, Де безгрижен, де грижен.

В недобре и добре сбира мед и отрова,

но- с товар, без товар,

     весел, тъжен - се движи.

 

Колко впряга край нас здрави, прави и бързи

по нагорния път се разпрегнаха, Боже!

А пък нашият - на, уж нестроен и скърцащ,

нито камък, ни прът да го спрат е възможно.

 

Завист - алчен порой, злоба - яма без изход,

мъжки бяс, тъмен глад на жени-самки хищни

завъртяват хоро все по-близко и близко,

но заплитат се с яд

     в свойте собствени нишки.

 

Е, какво пък, така си е било отвеки.

Разнолик е света и човекът - некротък.

Но ръка за ръка ще вървим с теб полека

аз със теб - към смъртта,

     ти със мен - през живота.

 


напред горе назад Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

 

© Надежда Захариева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух