напред назад Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]



Пред буря


Не заваля дъждът. Нататък сви.

Тежи в гърдите летен лепкав въздух.

И виснат аромати на треви.

И слънцето жълтее като зъл дух.

А трупаха се облаци над нас.

А светкаше и тряскаше отгоре.

И чакахме дъжда с такава страст,

с каквато чака свобода затворник.

Да рукне върху нас. Да охлади

телата ни, душите ни горещи...

Да разтопи във нашите гърди

онуй тежащото и душащо нещо...

И после със окъпани очи,

с окъпани души да се докоснем,

за да усетим, както си мълчим,

че щастието е безумно просто.

Един дошъл съвсем навреме дъжд.

Целебен дъжд, в душите ни се втурнал,

във тях за да измие изведнъж

праха на сухите житейски бури.

...Отмина ни, отмина ни дъждът.

Останахме - задъхани и потни -

излъгани за кой ли вече път,

че нещо ще се случи във живота.

 


напред горе назад Обратно към: [Ти и Аз][Надежда Захариева][СЛОВОТО]

 

© Надежда Захариева. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух